Влудяващо

Пленумът на БСП в събота не беше сатанинската вахканалия, която всички медии очакваха. По стълбите на "Позитано" не течеше кръв, не хвърчаха глави, нито пък имаше нарцистични изблици и разтърсващи скандали. БСП взе решение за бърз конгрес и всички журналисти завъртяха интригите натам.
Много по-интересно обаче, в политическия смисъл на думата, беше единодушно взетото решение на НС, че одобрява работата на БСП-ОЛ във властта и постигнатото от нея. Интересно и парадоксално, защото по време на дискусиите прозвучаха мнения, че обществото мрази правителството и гласът на 200 хиляди души по площадите трябва да бъде чут на всяка цена. Именно заради това се настояваше за бърз конгрес - БСП трябвало да реагира на вътрешния си глас и на гласа на протеста.
Успехът се измерва трудно в свят като нашия. Но отчетът за свършеното ни дава някаква база за това. Левицата е изпълнила 36 от 100 решения, които бяха залегнали в предизборната й програма. Говорим за петата политическа сила, с 19 депутати. И ако не вярваме на себе си, нека да повярваме на Румен Христов, лидер на СДС. Той каза: "Коалицията беше изключително трудна заради БСП". Това означава, че БСП съвсем не е била безгласна, безопасна и подчинена, както твърдят много хора. БСП е наложила своя социален вектор. И, да, никой не очаква аплодисменти. Но може би поне пред себе си трябва да признаем, че има с какво да отчетем своето присъствие.
За пореден път БСП е на политически кръстопът. И заради това много по-важен от смяната на ръководството е въпросът какво трябва да прави една лява партия в раздрано и раздробено от безкрайна дясна политика общество. Заради това гласът на тези 200 хиляди души по площадите не е показателен, защото на първия протест тези, които излязоха, повтаряха като зашеметени опорните точки на едрия бизнес - че повишаването на данък "дивидент" едва ли не ще събори държавата, че повишаването на доходи е проинфлационно, че комунистите пак искат да раздават пари на калпак. БСП трябва да е наясно, че всеки път едрият бизнес ще е срещу нея, той има финансовите възможности за обществена мобилизация, а левицата отново тъне във вътрешни противоречия, които я обезсилват. Това не означава, че вътрешната демокрация е нещо лошо, но със сигурност е знак, че БСП трябва да е наясно със себе си. Че участието в правителството не беше грешка, защото противното би означавало за пореден път да се примирим с поредната дясна сглобка, която щеше да води унищожителна за социалните системи политика.
Тоест БСП трябва да си даде сметка какво иска от себе си - да бъде вечно права, но заобиколима, или с цената на това да е постоянна мишена все пак да налага своите идеи в управлението. Да, труден избор. Влудяващ. Но без отговора на този въпрос всяко следващо ръководство ще е в минно поле. Разговорът за това започна. Дано на предстоящия конгрес да продължи, въпреки че часовникът тиктака, изборите идват като природно бедствие и едва ли ще има време за това. Но това е съдбата на БСП. Тя винаги действа в условията на цайтнот. Дано и този път това е да е правилният избор.