Поколенческо развитие в условията на виртуална реалност

Проф. д-р Димитър Денков

В програмата на БСП образованието и работата с децата и младите хора се изчерпват с повърхностно изброяване на очевидни неща, без да се имат предвид тенденциите в съвременните условия. Ако през т. нар. преход това бе обяснимо с поредното идеологическо превъртане, сега е недопустимо да се пренебрегват промените, дошли с новите средства за комуникация, изчезване на традиционни възпитателни и образователни средства, особен усет за свобода, господството на Basic English и нарастваща тревожност при скъсен хоризонт за лично осъществяване, зависещ от семейното финансово и социално положение. Това предизвиква поколенчески различия, оформящи групи с различни образци за жизнен успех. 
Все повече имаме поколения на виртуалната реалност и рекламираните образци за успех и щастие, разпадане на традиционната семейна и ценностна йерархия и нови личностни цели. Когато те не се постигат, възникват тревожност и депресии. Изход от тях се търси чрез употреба на психотропни средства, при което злоупотребите с алкохол и тютюнопушене са дотам естествени, че рядко се санкционират. Детството не е игра, а копиране и преследване на образци за бърз успех и признание. Виртуалното е по-безопасно във физически смисъл, но е опасно в психологически; социалното и психологическото развитие с тревожност и депресия е нараснало два пъти през 2024 г. в сравнение с 2010 г., като при момичетата е два пъти повече от тази при момчетата. 
Това се проявява най-общо в три типа у нас сред учениците между 8. и 12. клас. Условно те са:
Богат социален отшелник - около 35 000, най-често едно дете от „елитно“ семейство в столицата или голям град с доходи над средните. Учи в т. нар. престижно държавно или частно училище. Посещава платени школи, пребивава в илюзия за съвременник. Целта е да продължи образованието си в чужбина и в „семейно наследствени специалности“: право, медицина, психология, икономика, по-рядко информатика, хуманитарни науки, архитектура и изкуства.
Средно-класов тип - едно или две деца от семейства с доходи около средните. Такива са между 90 000-100 000 ученици в специализирано училище, езикова или математическа гимназия. Стреми се към издигане в група, често при несъобразяване с норми. Употребява стимуланти, поддържа „модерен“ външен вид и поведение. Иска или му налагат бъдеще като студент в информационни, обществени и хуманитарни науки, по-рядко - инженерни науки, педагогика, почти никога селско стопанство.
Ниско-класов тип, маргинал - едно, две или повече деца в семейство с ниски доходи, най-често само с един родител, майката. Учи в т. нар. обикновено квартално училище или специализирана гимназия. Това са към 130 000 юноши между 14 и 18 години, без особени образователни интереси, би следвал „каквото и да е“. Има силно изявено чувство за общност. Такива са т.нар. локали, които преди се наричаха хулигани. Понякога преминават в по-горната група чрез приятелски връзки или любов.
При всички групи т. нар. полов живот започва между 14 и 16 г., като при момичетата е преди този на момчетата, рядко се основава на влюбване и още по-рядко се стига до продължителна връзка. Забележително е, че любовните разочарования и неуспехи в училище са далеч по-малък източник на депресии в сравнение с отпадане от групата или присмех за провал в приятелския кръг. 
Подобно разделение може да е основа за изследване, но и за програмна работа по преодоляване на поколенчески, социални и регионални диспропорции и занемарената социално-образователна политика. Стъпки за това са създаване на областни центрове за социално-психологически изследвания; включване на психологията в списъка на регулираните професии, а психологическите консултации и проследяване в задължителните профилактични прегледи да се поемат от здравната каса; държавен контрол върху рекламата, продажбата и употребата на поддържащи психиката средства, по-строг от този за хазарта; спазване на разпоредбите за наемане на юноши за работа и достъп до питейни и нощни заведения.
За социалистическата партия е особено важно да цели намаляване и преодоляване на етнически, регионални, верски и полови различия, които имат у нас ужасни проявления в образователната сегрегация и отпадането от училище на децата от ромски произход. Не е успокоение, че при тях тревожността е далеч по-малка в сравнение с т. нар. средна класа и все още преобладаващото българско население.