Имах силата да открия България заради мен и корените ми

Гледам клип, който се върти в мрежата, от една млада девойка в интервю при Ризова вчера (петък - бел. ред.) заедно с още две момичета, представени като част от поколението Gen Z. Сугестията към зрителя е: „Ето така мислят тези хора, това поколение, и то рано или късно ще управлява съдбините на България. Защото старите ще си отидат и ще дойдат тези млади хора.“
Едната от трите девойки - въртят се много клипове с нея - се представи като Лекси Фльор, защото много години живяла във Франция и трябвало името й да звучало добре на французите.
След това младата дама тръгна да разсъждава над съдбините и опасностите, които тегнат, според нея, над България.
Паралелно с това гледам и слушам реакции на много хора, не само от поколението Gen Z, включително такива в приятелската ми листа, които асимилират падането на правителството като добра новина, която обаче поставя въпроса: „И сега накъде?“

И тук започвам сериозно да се замислям

Маса хора се чудят как да се ориентират в тази ситуация, в която отново менюто с партиите е все от същото. Нищо ново под слънцето.
Отварям само една скоба - моментът Радев да обяви своите намерения чука на вратата до степен, в която ще я разбие, но това е мое мнение. Казвал съм какво мисля по темата многократно, от много години насам - президентът трябва да се появи на терена на политическите партии със собствено политическо движение и да се бори за властта така, както другите партии.

Но друг е въпросът, който ме тревожи. Не е партията на Радев. Тревожи ме Лекси Фльор и затова ще се обърна към нея - не я познавам - и чрез нея към всички хора, млади и стари, Gen Z или друго поколение, които споделят нейното виждане за света и България.

Скъпа Лекси, очевидно си будно момиче 

Всеки буден млад човек - не беше толкова отдавна и аз бях такъв - има силни убеждения и иска да ги сподели и да се бори за тях. Иска да види, че други хора биха го последвали. В това отношение те поздравявам, защото имаш смелост да се изкажеш публично и да участваш с името си и лицето си в публичния дебат. Това е достойно за уважение и невинаги е лесно.
Аз също като теб съм живял много дълги години именно във Франция. Не знам ти колко години си живяла там, но аз бях на две, когато заминах заедно с родителите ми. За да поставя в перспектива какво означаваше за мен това, ще ти споделя, че се научих да пиша и чета на френски, а много по-късно на майчиния си език. Моето име също не звучеше много благозвучно на френски и всеки път когато ме повикваха се чувствах странно. До мен бяха само Жан Батист, Мирейл, Катрин и Франсоа. Странна работа, но това беше положението. Не съм си задавал повече въпроси от това и съм го приемал.
За да добавя още един слой перспектива, ще ти кажа, че като малък в детската градина и по-късно в училище ми викаха „le bulgarien“, а не „le bulgare“, както е граматически правилно, защото в края на 80-те години нямаше много източноевропейци, а 

България беше тотално непознато място 

Някаква страна - там някъде много далеч, на другия край на света. 

Тогава разбрах нещо много важно. Както Франция тогава, така и България днес има огромно непознаване на това, което не се вписва в непосредствените ни интереси. Французите не се интересуваха от България и не познаваха нищо за нея. Живях в свят, в който се говореше за Франция и Европа, в който нито дума не се споменаваше за моята страна.
Така и младите българи днес, от твоето поколение, не се интересуват от нищо, освен от “Запада”.
Същото впрочем видях години по-късно в САЩ, където имах късмета да продължа да уча и да откривам света. Завършил съм бакалавърска степен по международни отношения в Бостън и в рамките на тези четири години, в които учих за света, България се спомена само един път - атентатът срещу папата през 1981 г. Това е.
Както за американците, така и за французите България е една малка, незначителна страна. Това не се е променило.

Сега ще ти кажа защо ти пиша това

Защото, скъпа Фльор, непознаването на света не те прави по-силен, по-умен, по-прав. За французите от 80-те България не съществуваше, но за мен тя беше там, където беше дядо ми, родът ми, историята ни и това, което съм аз. Усещал съм го, без да го разбирам.
И паралелът, който правя със себе си, ако си стигнала дотук, е, че самата ти не познаваш собствената си страна. Разликата между мен и теб е, че аз не поставих България такава, каквато е била в представите на французи и в по-малка степен на американци - страна, свързана с комунизъм, лагери и войни. Общо взето историческа дупка. Опитах се да я разбера.

И четох, и четох, и четох. И говорих с хора - 

стари, млади, от София и други градове и села - и винаги съм подхождал с желание да разбера повече. С времето разбираш, че светът не е такъв, какъвто си го мислил, колкото и да си бил убеден и убеждаван.
И вероятно именно защото израснах в среда, в която България беше тотално непозната, имах силата, необходимостта и огромното желание да я открия. 
Заради мен и корените ми. Но го направих със собствени очи, а не с чужди лозунги и идеи. И резултатът е зашеметяващ, защото картината, която открих, е много различна от тази, която се представя.
Довери ми се за секунда, като ти казвам, че това, което имаш като картина в съзнанието си за България и света, е непълно и неточно. Ще видиш, че най-опасното не е да се върнем към Русия, защото такава опасност няма. Това е мит, паралелна реалност, която ти се насажда от провалени политици, които се опитват да ти говорят, но няма какво да ти кажат. Най-опасно е непознаването на нашата страна, нашата история, а оттам възприемането на определени събития по определен начин. Това изкривява представа ти за света и за България.
Това те обърква като човек, а покрай теб и много, които се асоциират с теб. Имаш непълна представа за България и света, и оттам правиш грешни заключения за това кое е опасно, кое е най-опасно и кое не.
Ако имаш желание, скъпа Фльор, те каня на кафе. Можеш да ми пуснеш едно „здрасти“ тук или в месинджър и веднага ще ти предложа да се видим. Можеш да поканиш и приятели. Убеден съм, че бихме имали какво да си кажем.
Защото в крайна сметка и ти, и аз се борим за едно и също - по-добра България.

С уважение,
Слави Василев

Фейсбук