Църквата почита на 23 май св. Михаил Синадски. Прпмчк Михаил

Михаил Изповедник бил осъден на изгнание от император Лъв

Свети Михаил, епископ Синадски, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт, епископ Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от когото двамата били изпратени в манастир на брега на Черно море. Подвизавайки се там в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите и молитвите им имали голяма сила пред Бога.
Светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, ги признал за достойни за високия архиерейски сан. Блаженият Теофилакт посветил в сан митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за епископ на град Синад.
Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската църква свети Никифор, отново се надигнала бурята на икoноборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия вселенски събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази ерес, предприел гонение срещу Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и смърт. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици - еретици, и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.
По това време свети

Михаил се показал ревностен защитник на православието и изобличител на еретическото нечестие

Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му заблуждение, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се страхува от мъките, мъжествено отстоявал своите убеждения.
- Аз почитам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето разпореждане смятам за невъзможно да изпълня.
Посраменият Лъв, изпълнил се с гняв, осъдил Христовия изповедник на изгнание. Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, в голяма бедност и много страдания умрял в 818 г., като докрай останал верен на православието. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец - причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик.