Богдана Гюзелева - Вульпе, първата прима

Богдана Гюзелева-Вульпе (1878-1932), първата българска оперна прима, първата българска композиторка. Днес рядко си спомняме за първите в нашето изкуство, а името на тази талантлива жена стои редом до първите трима много заслужили мъже, "бащите на българската опера": Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков и Иван Вульпе, нейният съпруг.
Родена е на 19 февруари в годината на Освобождението, в културно възрожденско семейство в старопрестолния град, в което театърът и музиката са на голяма почит. Баща й, Иван Гюзелев, руски възпитаник, е бил министър на просветата в кабинета на Петко Каравелов. Майка й, Стефани Гюзелева, е общественичка. Примата от дете се влюбва в музиката и операта. Учи в Дрезденската консерватория при проф. Емил Зиферт. Времето в столицата на Саксония се оказва решаващо за кариерата й, усвоява тайните на белкантото, натрупва голям запас от знания не само в областта на музиката, танца и театъра, но и в пластичните изкуства, литературата, поезията, философията. Завърнала се в България, започва да учи композиция при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер. През пролетта на 1903 г. се среща с бесарабския българин, оперния певец Иван Вульпе, и двамата заминават за Русия, за далечния Иркутск, където пеят в операта и преподават музика. В края на учебната 1907 г. се завръщат в България и изнасят поредица оперни концерти в страната. Това е подготовката за сформирането на бъдещата първа родна оперна трупа. И тя се ражда най-сетне, след доста години на трудности, на неразбиране от страна на властта и обществеността и липсата на средства през следващата 1908 г., с поредица от оперни концерти и представления на откъси от опери. В солистичния състав участват: Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Иван Вульпе, Стоян Николов, Димитър Попиванов, Катя Стоянова и самата Богдана Вульпе. Първата опера, която се изпълнява изцяло, е "Палячо" на Руджеро Леонкавало с нейното участие в ролята на Неда. Тук тя блести с красивия си, тембрист, добре школуван сопран, с музикалността си, а също и с несъмнения си драматичен актьорски талант. След Неда се зареждат роля след роля - лирични и драматични: Татяна, Аида, Кармен, Графинята от "Сватбата на Фигаро", Русалка на Даргомижски, Тамара и Ангел от "Демон", Лучия на Доницети, Ирина от "Борислав" на Маестро Георги Атанасов, Тахибеговица от операта на Димитър Хаджигеоргиев... От този непълен списък се вижда, че е пяла от колоратурата до мецосопраното. Един наистина голям диапазон - певчески и актьорски. При това е била и красавица.
Междувременно започва да композира активно. Пише: Симфонични картини по народни мотиви за солисти, смесен хор и голям оркестър, много солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски народни песни, съчинява 3 опери и 3 оперети. Някои от тях са поставени с голям успех: "Любов", "Съюзници", "Махараджата". Връх в музикално-сценичното й творчество, без съмнение, е операта "Психея" по нейно либрето, представена с нейно участие през 1915 г. в София. Известно време работи като преподавател по пеене и се изявява и като концертираща певица във Виена и Берлин. През 1928 г. е отново в София, работи като вокален педагог заедно със своя съпруг Иван Вульпе, "бащата на българската певческа школа". Умира в бедност на 54 години през 1932 г.
В наши дни БНР си спомни за първата българка - композитор и осъществи студиен запис на операта й "Психея".