Средногодишната инфлация в България може да се ускори значително през текущата година, достигайки почти 5%, при по-продължително поскъпване на енергийните източници. Това показват оценки на Българската народна банка (БНБ) за потенциалните ефекти върху цените на дребно в България от поскъпването на енергийните суровини.
За сравнение, страната приключи 2025 г. със средногодишна инфлация 4,6% (според НСИ), а базисните изчисления са тя да се забави до 3,7% тази година. От БНБ обаче посочват, че в зависимост от интензивността и продължителността на поскъпване на суровия петрол, има два неблагоприятни сценария, които може да се развият.
Според базисния сценарий, средногодишната инфлация в България ще е 3,7% през 2026 г., след което тя ще се забави до 3,2% през 2027 и 2028 г. Успокояването отразява както ефекта на високата база при енергийните цени през 2026 г., така и предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ETS2) през 2028 г. Напомняме обаче, че България е сред онези 13 държави от Европейския съюз (ЕС), които настояват за преразглеждане на ETS.
При реализиране на неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация през 2026 г. би била с 0,7% по-висока спрямо тази в базисния сценарий, с 1,4% през 2027 г. и с 0,6% нагоре през 2028 г.
При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4% през 2027 г. и с 2,3% през 2028 г.
"По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторичните ефекти върху компонентите на потребителските цени", обясняват от БНБ.
От централната банка обаче правят уточнение, че симулациите за неблагоприятните сценарии имат илюстративен характер. "Тези симулации не отчитат потенциални мерки на фискалната и паричната политика и имат за цел да представят основните икономически механизми, чрез които външни ценови шокове биха се пренесли към българската икономика", допълват от там.

