Безумието срещу разума

Николай ШОПОВ

След срещата на НАТО във Варшава в края на миналата седмица станахме отново свидетели как никой не иска или не може да се учи от историята. Няма да споменавам всички решения, взети в полската столица, защото са известни. За първи път от десетилетия Русия беше посочена като потенциален агресор.
Ще се върна за кратко в миналото. Да си спомним за 30-те години на кървавия ХХ в. Нацизмът настъпва, става все по-агресивен. Идеологията му е човеконенавистна. Западните демокрации, заслепени от омразата си срещу Съветския съюз, не искат да видят злото. Сключват позорното Мюнхенско съглашение. С всички сили се стремят Хитлер да тръгне на Изток. За тях комунизмът е по-голям враг от нацизма. Недалновидността им пречи да усетят, да познаят злото, което надвисва над Европа. Мозъците им са замъглени от омраза. Омразата води до раждането на чудовища. Западните демокрации получават чудовището, родено от инфантилната им политика. Европа е завладяна от Хитлер.
Но тогава в Европа има политик и държавник, който вижда злото и чудовищните последствия от това. Уинстън Чърчил още с появата на Хитлер на политическата сцена започва кампания срещу него. През 1940 г. става премиер на Великобритания. Той е най-известният антикомунист и най-големият враг на Съветския съюз. Но като голям държавник и политик, с остро чувство за бъдещето, разбира, че Хитлер на всяка цена трябва да бъде спрян и обуздан. Иначе Европа ще потъне в мрак. Чърчил преодолява ненавистта си към комунизма и Съветския съюз и влиза в съюз със Сталин,

за да бъде победено злото

Сега историята се повтаря. Не само над Европа, но и над света е надвиснала зловеща опасност. Тероризмът е навсякъде. Не избира държави и различия. Идеологията му е не по-малко опасна от нацизма. Уви, съвременните държавници не усещат опасността. Те дори не се стряскат от жертвите в собствените си държави. Един отиващ си американски президент, носител на Нобелова награда за мир, ще бъде запомнен само с войни, бомби и кръв. Той приравни ислямския тероризъм с опасността от Русия. Дори Русия е първа в неговите изказвания като враг. Европейските марионетки само кимат безгласно с глава. Европа, която понесе тежестта на бежанския поток, чиито столици бяха окървавени, все още не намира сили да защити собствената си безопасност. Все още следва безумния антируски курс на САЩ.
Свидетели сме на шумни крясъци, дрънкане на оръжие, агресивна реторика, безумни изказвания. В тези дни Варшава беше осеяна с плакати срещу Русия. На границата й ще се разположат батальони на НАТО, ще се активира ПРО. Чудят се как да заобиколят конвенцията от Монтрьо, за да има постоянно присъствие на американски кораби в Черно море. И не виждат чудовището, което облива земята с кръв и отнема невинни човешки животи.

Заслепението и русофобията

са толкова големи, че лидери на терористите, организатори на кървави атентати са защитени от правителства в Европа и от неправителствени организации. Пример е Ахмед Чатаев, убиец, на когото е даден статут на политически бежанец. Защо е всичко това? Защото е осъден от Русия за извършени престъпления и трябва да бъде върнат там. О, не! Никога! В Русия той няма да бъде съден справедливо. Всички, които са срещу Русия, дори и престъпници, са наши приятели и ще бъдат защитавани. Не само това, но и ще си сътрудничим с тях, за да навредим на Русия. Е, видяхме докъде води омразата - до смърт и разрушения. Но явно човешкият живот е нищо, когато Русия може да бъде уязвена.
Минаха години от Мюнхенското съглашение, от най-кървавата война в историята на човечеството, но никой не иска да направи необходимите изводи. Отново не се вижда злокобното чудовище. Във Варшава основните дискусии са как Русия трябва да бъде сдържана, да бъде сплашена и някъде в края на срещата става дума и за тероризма. Няма сред европейските политици държавник, който да се противопостави на този безумен курс, налаган от САЩ.
Едно отклонение. Докладът "Чилкот" е още едно доказателство докъде може да доведе безпрекословното подчинение на американците. Те имат собствени интереси, които често се разминават с интересите на европейците. Пък и виждаме, че са способни на всякакви

фалшификации, за да постигнат целите си

Време е вече да бъдат чути някои гласове за по-разумно поведение. Бившият заместник-председател на ОССЕ Вимер казва, че не трябва да се строи стена с Русия. "Бостън глоуб" пише, че разширяването на НАТО е груба грешка. Оланд и Ципрас също са за намаляване на конфронтацията с Русия, но гласуват от солидарност. Макар че тази солидарност на Франция е платена с кръвта на невинни граждани. Външният министър на Белгия иска да се преразгледат отношенията на НАТО с Русия. Чуват се вече и гласове, че не може да има колективна европейска безопасност без Русия.
Време е Европа да помисли за собствената си безопасност и интереси. Да не бъде в плен на САЩ и някои малки, но кресливи, държави. Време е разумът да вземе връх над безумието.