Безучастната държава - "Дързост и красота"

След фалита на тоталитарната си посестрима безучастната държава, според някои "демократична", засрича неолиберални постулати. Не залягаше, а хитруваше и мързелуваше. Затова и раздялата й със собствеността, за да я управлява друг, уж по-добре от нея, не мина без изневяра: продаде на държавна компания 1/3 от електропреносната си мрежа ниско напрежение. Спорът дали това е стратегическа грешка, както я определи Виктор Папазов в "Преди всички" на 14.03.2018 г., трупа години за пенсия като вицепремиерката в правителството на НДСВ, подготвила прословутата сделка. За нея си спомнят само челниците в капиталистическото съревнование, отхвърлили предложението за откупуване на контролния пакет акции в препродаваното електроразпределително дружество.
Омаломощаване на "лошия стопанин" и предразполагане на "добрата стопанка" - изпълнението на втората неолиберална аксиома от всички, хванали държавното кормило след 1989 г., също се размина с очакваното. Намалиха данъчната и осигурителната тежест, отмениха разрешителни и контролни режими, облекчиха, насърчиха, обезсмъртиха, само и само частната инициатива да разгърне безкрайните си възможности и да настъпи всеобщо благоденствие. Но не би, за да не кажа "не се случи" на модния днес англо-български диалект. Или, по-точно, "в сух валог се случи", помага ми "Песен"-та на Никола Вапцаров.
Под благосклонния "мониторинг" на двете, обединили се в една - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, назначените за бизнесмени фалираха подарените им малки и големи активи. За разлика от корупционната инвестиционната активност, особено чуждестранната, не се повиши. "Не се случиха" желаните реформи, не се откриха, нито осветлиха безброй работни места, а приливната вълна от експлоатация, нарушени права и неизплатени заплати, осигуряващи минимални пенсии, помете подкопаните диги на безучастната държава.
Безпочвеното според министър-председателя й Б.Б. недоволство на здравните инспектори, музикантите в БНР, синоптиците в БАН и последните средносрочни предвиждания на финансовото министерство потвърдиха горчивата истина, че с туризъм, ресторантьорство, фризьорство и гримьорство се преразпределят само мизерни бюджетни приходи. Щели да ги изравнят с разходите през 2021 г. при заветна минимална 650 лв., при 750 евро средносегашна в Европа.
Заразени от примера,

"удовлетворени след протест"

всички задоволявани на парче бюджетни гилдии настояха за премиерска благосклонност. Полицаи, пазачи и надзиратели дръпнаха пред финансово и кадрово необезпечените армия, образование и здравеопазване. Заради лошата бизнес среда, ниския икономически растеж и неравномерното регионално развитие не пускат безучастната и в "преддверието" на еврозоната, както икономистът Румен Гълъбинов нарича механизма IERM2.
От непохватността на безучастно управляващите е огорчен и бившият й социален министър Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика, в спор за стабилността на пенсионната й система със Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика "Екип" в "Още от деня" на 12.03.2018 г. "Неразумното намаляване на осигуровките в продължение на близо 10 г. доведе до недостига в НОИ", горещи се той и пред Марта Младенова на 10.04.2018 г. в "Преди всички", но с цената на ниските пенсии моделът ще издържи. Ще му помогнат по-доброто управление на "студените пари", подкрепяни от 3-те млрд. в "Сребърния фонд", които нямало да стигнат доникъде.
И двамата не ми отговориха защо безучастната държава закъсва с данъчната и осигурителната събираемост. Не ми отговориха защо всяка година в бюджета на НЗОК постъпват само половината от държавно дължимите здравноосигурителни вноски - една от причините за недофинансираните клинични пътеки. Всяка година само процент от всички разходи за пенсии, общо 10% от БВП, се покриват от събраното в НОИ. Заради хроничния отрицателен прираст все по-малко работещи издържат все повече пенсионери и здравно неосигурени. И ножът опира до кокала: болници задлъжняват с милиони към местни, НЗОК - към чужди доставчици на медицински изделия, консумативи и услуги, а към 2050 г. според Стоян Панчев парите за пенсии ще свършат, въпреки че според Нейков разходно-покривната система е направена така, че да издържа пенсионери за 30 години напред. Затова Българското либертарианско общество предлага и тя да се раздържави, а младите да не разчитат на разните й стълбове, ами

отрано да отделят за старини

Имало риск от фалит на частните, но заради демографския срив сигурността на държавния пенсионен фонд била само в стопяването му. Само че, знам го от опит, натрупаното в частния ще стигне най-много за 5-6, а сегашната средна продължителност на мъжкия пенсионерски живот е 17 години.
Не разбрах и защо максималният осигурителен доход не е инструмент за попълване на дупката в НОИ. Вдигането му няма да затрудни 55-те хиляди със заплата над 3000 лв. Знам и защо падането на "тавана" върху пенсиите закъснява с цели 13 години - периодът от първото до последното обещание (01.01.2005 - 01.07.2019 г.). Трябва да пооредеят 33-те хиляди получавали през миналата година максимално изплащаната, а не определената им пенсия.
Подкрепян от президента Радев и от Държавния департамент на САЩ, отчитам безучастие и в справянето с престъпността и корупцията. Пушилката от показни акции като "Коледно прочистване" на видния шумотевец Цв.Цв., споменат като отрицателен пример и в решение на Европейския съд за правата на човека, шумните арести на автоинспектори, митничари и дребни контрабандисти ни пращат на завидното последно място и по този показател. Нормално ли е охраната на Митко Черния от Варна да блокира паркинга и крайпътния ресторант, докато там дъвче тарторът им, а от МВР да си правят оглушки и трябва да записваш обаждането си на тел. 112, за да го докажеш? - пита и Иво Мирчев, изнесъл случая в "12+3" на 24.04.2018 г.
Не се стряскайте, но ако зависеше от мен

мутрите щяха да бъдат отстреляни

като вреден дивеч, както в Италия през 30-те години на ХХ век. Правозащитни и безкрайно прозрачни общества ще ми окачат табелата "фашизоид и фоб", но небезучастните граждани, схванали алегорията, ще настояват този краен, но положителен пример и дълго пренебрегваният обществен интерес да се защити в актуална законова форма. Всички те искат ред, а не оправдания за невъзможността да им го осигурят. Не искат да плащат на вдигащи рамене приказливци като Валентин Радев, не са учтиви и с фигуранти, освободени от тежестта на Страсбургските обезщетения.
Затова и отговорът им не закъснява. Пред перспективата да издържат негодни институции и да са вечни заложници на недъгаво здравеопазване и пенсионно осигуряване все повече млади предпочитат да работят за стабилни социалноосигурителни системи в чужбина. Свободното движение на хора - самоотритналата се полувелика Британия днес се опитва да го ограничи, засмука материално заинтересованата работна сила през девет земи в десета, където гражданите се раждат еднакви в правата си и равни пред закона, не са първи по смъртност от болести и пътни произшествия, обществените им поръчки не са нагласени, имат си електронно и работещо правителство и не слушат развалената плоча на управляващите:

първо за нас, ако стигне - и за вас

Там не изтребват възрастните и хората с увреждания и не получават разстройство от гнилите плодове на съдебната и законодателната дейност.
Последният сезон на happening-а "Безучастната държава" е "Как пълнят партийни каси с пари за европроекти!" и как онези, които не отчисляват проценти, като кмета на община Септември Марин Рачев, получават обвинения и няма да бъдат оправдани като Христо Бисеров и сина му.
Любопитен съм и какво ще излезе от "публичния линч" на Десислава Иванчева, кмет на столичния район "Младост". "Той няма нищо общо с правото и правосъдието", смята и адвокат Николай Хаджигенов пред Силвия Великова на 18.04.2018 г. Медии, камери, цирк, оправдаване след 10 г., както "хванатия с подкуп" съдия Петър Сантиров, и поредното осъждане в Страсбург, това предвижда той.
Колкото и да им е криво на управляващите, носталгията по "соца" се шири заради тоталитарните му постижения в социалната сфера и в защитата на сигурността и обществения ред. И заради постоянните шуробаджанашки каши, забърквани от местните "първи партийни секретари" - областните координатори. Та питам апологетите й какво й харесват на неолибералната, пардон, на безучастната държава, и защо я наричат социална, че и правова?