Безтегловност

За спорт граници, а явно и гравитация, няма. Пиша ви това, защото на Международната космическа станция се проведе първото в историята състезание, и то по бадминтон! Руски космонавти играха на двойки срещу японец и американец. Краен резултат не бе обявен, но шоуто било голямо, тъй като някои удари били невъзможни на планетата Земя заради състоянието на безтегловност. В НАСА вече обмисляли идеята да прибавят към станцията специален дълъг модул за спортни занимания. Футбол, шахмат, бейзбол, че и голф, биха намерили приложение в дните на космонавтите в орбита. Даже през 2006 година руснакът Михаил Тюрин направи най-дългия удар. Той праща в пространството със стик голф-топката от люка на модула, която изгаря няколко дни по-късно при навлизане в земната атмосфера. През 1971 година пък американецът Алан Шепърд прави удар със стика на лунната повърхност. И някъде тук идва време за размисли.
Явно, ако се засели Марс, спорт ще има, та пушек ще се вдига. Не знам как обаче ще стои въпросът със световното първенство по футбол, например. И въобще с всички първенства. Тук, на земята, имаме галактически отбор (Реал Мадрид), имаме и „извънземни“, които въртят разни задни ножици, обяснени единствено с липса на гравитация (Роналдо). Имаме и Меси, и „Въздушния“ Майкъл Джордан, и още, и още...
У нас, в Територията, обаче нищо не може да ни изненада. Някои наши отдавна си практикуват своя спорт в безтегловност. То май всичко ни е така. Ама сме си юнаци. От време на време вземем, че бием футболни сили като Холандия и Швеция, само колкото да докажем, че идеята да има спортен модул на Международната космическа станция е правилна. Знаем, че нашите шампиони са имали резултати, които са респектирали обитателите на планетата. Те затова ни имат и уважението. И то остана сред малкото неща в Татковината, които са непреходни. Шапки долу. Но... Пред нас е бъдещето, а хората се развиват и вече ще се състезават и в Космоса. А ние, тук, така и не можем да се оправим. Почти навсякъде в границите на тези 111 000 квадратни километра. То с какво ли се оправихме, се пита човек, и даже отговор не търси. Но белким някъде узреят, че спортът може да ни върне здравето и самочувствието. Като нация. Засега намаляваме и логично застаряваме.
Иначе сте си свикнали да имате здравеопазване в безтегловност, образование – също, да не говорим за правосъдната система. Пенсиите ви, с които ви се подиграват, пък ви пращат даже извън вселената. Абе, изобщо са ни превърнали в междугалактически стопаджии. То, че не сме оттук и сме за малко, е ясно, но е нахално, някак си, да ти го натяква властта. Всеки ден. Икономиката на страната ни, видите ли, била в подем! Ами може и така да се получи някой ден, когато се окаже, че вече сме три милиона българите. Защото тогава ще ни хранят и обличат други. А ние ще им работим още от деца. Като в онзи филм с Индиана Джоунс, който се озова в Храма на обречените. Дали не е план? Това не мога да твърдя със сигурност, но категорично не е и теория на конспирацията. Факт си е към днешна дата. А и не само. Отдавна чакаме промяна, ама тя не идва. Как ще дойде, като я чакаме...