15 Ноември 2019петък23:34 ч.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео разговаря в петък с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберт.Съединените щати все още имат силата да вкарват в НАТО малките балкански страни, които нямат военен потенциал,

ГЛОБУС

Безсмислени жертви

Преди декемврийската среща на върха на НАТО на Грузия и Украйна пак им разказват кога ще ги приемат, а засега нека дразнят Русия

/ брой: 202

автор:Георги Георгиев

visibility 771

Миналия понеделник, в Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО, чиято 65-а сесия заседава в Лондон, зам.-председателят на словенската делегация Матей Тонин запитал генералния секретар Йенс Столтенберг "кога ще видим Грузия като пълноправен член на НАТО", разказва изданието "Грузия online". Отговорът на норвежеца започнал с "Вратите на НАТО са отворени..." 

Общо взето, дотук може и да ограничите четенето на казаното от Столтенберг, защото точно по същия начин започват всички изказвания от 2008 г насам, не само неговите, когато се повдигат въпросите за членството на Тбилиси, а и Киев, след което не се дава конкретен отговор. 

Разбира се, Столтенберг разказал пред парламентаристите как е приета Черна Гора, как ще бъде приета след два месеца Северна Македония и така НАТО ще има 30 члена на 70-годишнината си, но магията на цифрите е измамна, когато опира до реалната, а не до пиарската политика. А в реалния свят макар на Грузия да се обещава членство на най-различни форуми, Столтенберг многозначително отбелязал: "Ние нямаме времеви рамки за този процес". Т.е. Грузия няма да получи план за действия по членството си в НАТО и на следващата среща на върха. Впрочем на нея се очаква Грузия и Украйна да помолят и дори да "изискат" да им бъде предоставен лелеяният План за действия.

Сега обаче грузинците, които съвсем наскоро за пореден път си изпатиха жестоко от дивния си национализъм, ги залъгват с идеята, че ако официално се простят с бившите си провинции Южна Осетия и Абхазия, то нещата с НАТО може и да потръгнат. 

Първо през септември бившият генсек на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Тбилиси може да помисли върху възможността да кандидатства за НАТО, като обяви, че не включва за тази цел териториите на Абхазия и Южна Осетия, които за повечето държави в света са все още част от Грузия. Така нямало да се налага нормите на пакта да се разпространяват върху тях. 

Тогава тази идея бе обявена за екзотична, но потенциално интересна за обсъждане, още повече че отговаря на реалностите, но повечето коментатори обръщаха внимание, че Расмусен е просто едно частно лице. Тези дни обаче същата мисъл посети и американския дипломат Матю Брайза. В петък пред изданието Georgia Today той заяви, че ако Грузия реши да влиза в НАТО без тези две нейни бивши провинции, то това е технически възможно и тогава чл. 5 за колективната отбрана няма да се разпространява върху тези земи. Брайза дори дава примера с Кипър, който е член на ЕС без северната си част, която правителството в Никозия не контролира, но в същото време повечето страни в света, без Турция, я смятат за част от островната република. 

Всъщност и Расмусен, и Брайза внушават на грузинците фактически да обявят, че се отказват от тези земи, като в замяна влязат в НАТО, а в същото време бъде заобиколен казусът с наличието на териториални проблеми, който уж спъва влизането на Грузия, а и на Украйна в Алианса. Но това не е точно така и дори съвсем не е така. 

Според редица експерти реално уставът на НАТО не забранява членството на държави с териториални или междуетнически проблеми. Такъв текст единствено с препоръчителен характер се съдържа в проучване, наречено  "Изследване върху разширяването на НАТО" от 1995 г. Така излиза, че приемането на всяка страна е уникално и зависи от много фактори, а не само от наличието или отсъствието на някакъв конкретен проблем.

Причината Грузия и Украйна да не са членки до днес са опасенията на европейските държави, или поне на водещите от тях - Германия и Франция, че тлеещите конфликти на тези две държави с Русия могат да прераснат в горещи и така НАТО да бъде въвлечено във война с ядрена страна. Цитираният по-горе Брайза през октомври и пак пред грузинско издание - Georgian institute for security police, директно обвини Германия, че тя е основният "виновник" Грузия да не бъде член на Алианса, защото Берлин се опасявал от конфронтация с Москва. 

Досегашната практика обаче показа, че тези опасения са основателни, защото и в Украйна, и в Грузия се оказа, че има достатъчно безотговорни и откровено малоумни политици, готови да създадат предвоенна ситуация, а после геройски да чакат Западът да ги спасява. Случаят в Керченския пролив бе достатъчно красноречив. Поради това може да предложим, че казусът с териториалните проблеми ще бъде използван и занапред при тези две държави като спирачки при отсъствието на здрав разум. 

В същото време шарже д'аферът на американското посолство в Украйна Уилям Тейлър каза на 18 септември пред Първи канал на грузинската телевизия, че, разбира се, на Грузия и Украйна им е обещано през 2008 г., че ще бъдат приети, но: "няма да е лошо, ако руснаците напуснат Южна Осетия, Абхазия, Крим или Донбас, това ще опрости процеса на влизане (в НАТО - бел. ред.)". 

Тейлър или не разбира точния проблем, или се прави на приятно разсеян. Проблемът на Абхазия, Южна Осетия и Донбас не са руските войски, каквито просто няма. Проблемът е в отношението на бившите метрополии на тези образувания към хората, които живеят там. И в тези случаи именно военната сила на Русия е гаранцията, че грузинската или украинската няма да се решат на нова операция "Чисто поле", както се реши през 2008 г. авантюристът Михаил Саакашвили. Резултатите са видими и до днес. 

В Тбилиси обаче има и хора, които ясно виждат гибелността на досегашния курс към НАТО. Например лидерът на ратуващата за подобряване на отношенията с Русия парламентарната група "Алианс на патриотите на Грузия" Давид Тархан-Моурави, е цитиран от "Sputnik Грузия" да заявява, че страната му няма да бъде член на НАТО, а всички разговори на тази тема имат за цел въвличането на кавказката държава в нова война с Русия.

Ситуацията с Украйна е още по-тежка за натолюбците в Киев. Там е напълно очевидно, че вкарването на бившата съветска република в Алианса моментално ще бъде прието от Москва като открита подготовка за пряк военен сблъсък с нея. Последиците от такава крачка не могат да бъдат изчислени, освен от някои евроатлантически НПО-та и адепти, за които морето винаги е до колене, защото не носят отговорност пред никого.

На есенната сесия на ПА на НАТО в доклада на сенатора от Канада Джейн Корди се посочва, че Украйна е още далече от съответствие на критериите за членство въпреки, че имала напредък, но трябвало да получи сигнал, че членството е достижимо. От собствен опит знаем, че с подобни формулировка някоя страна може да бъде години държана извън вратите на организация, която тя смята за елитен клуб. 

В същото време в Киев, още по времето на президента Петро Порошенко, записаха в конституцията, че страната ще стане членка на НАТО, което само по себе си е крайно безсмислено действие, защото нито зависи от волята на парламента, нито от волята на народа. Новите власти, след победата на Владимир Зеленски на изборите, изглежда, намалиха истеричния тон спрямо членството в НАТО и подхождат по-реалистично към въпроса. 

През септември бе приета програма до 2025 г., която да постигне седем цели по пътя към НАТО и ЕС. Сред тях са 1 млн. нови работни меса, 40% растеж на БВП, положителен прираст на населението и т.н. Все неща, които към НАТО нямат пряко отношение, но пък е съмнително, че ще бъдат реализирани за толкова кратък срок. В същото време в армията се въвеждат "натовски" звания за военните, а полковете ще се наричат вече бригади. 

Грузия и Украйна сега са ос, която е подкрепяна от НАТО, разбирай САЩ, за да създава непрекъснато напрежение по руските граници. Това е тяхната задача, срещу която получават само голи обещания, а в същото време търпят ужасни несгоди. Такова нещо видяхме и в случая с Македония, която беше заставена пред очите на света да се унизи, като си смени името уж за крайната цел да стане член на ЕС, като само пътьом мине през НАТО, а сега след ветото на Франция е в, меко казано, много глупаво и още по-унизително положение. 

Умело разиграваната обаче националистическа карта все още поддържа виталността в двете бивши съветски републики, макар това да става все по-трудно. Просто времето работи за Русия. 

БНБ не допуска отрицателни лихви по депозити на гражданите

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

Бизнесът очаква 10 на сто по-малко инвестиции

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 220

Предлагат по-висок акциз за цигарите

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 220

На свободния пазар токът за бита с 30% по-скъп

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 220

Прага иска промени на договора за НАТО

автор:Дума

visibility 434

/ брой: 220

Ердоган към Тръмп: Готови сме за нова страница със САЩ

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 220

Примирие между Израел и палестинци

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 220

Русия призна Анес за временен президент на Боливия

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 220

Пицомани

автор:Евгени Гаврилов

visibility 317

/ брой: 220

Ако...

автор:Лозан Такев

visibility 267

/ брой: 220

Каракачанов иска, ГЕРБ и ВМРО не дават

visibility 476

/ брой: 220

Двама чужденци създават... най-българската картина

автор:Петра Ташева

visibility 242

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ