Безсмъртният

Стефан ПРОДЕВ

Викаха му Дядото не защото беше стар, а защото беше мъдър. Той е от ония големи хора, които винаги знаят какво търсят, какво искат от живота и какво могат. В неговата биография няма нито една празна мечта, нито едно случайно хрумване, нито един опит за надценяване. Това е биография на човек, който дори и когато мечтае (а той мечтаеше много) не губи чувството на мярка и реалност; не се откъсва от логиката на фактите. В този смисъл той е една силна, земна личност, която знае не само цената на нещата, но и своята собствена цена. Една личност, която предпочита истината пред илюзиите. Може би след Левски това е втората фигура в нашата национална история, която нито за миг не се възгордя и нито за миг не забрави своето апостолско призвание. Ето защо, когато говорим за него, ние го слагаме в редицата на безсмъртните, на великите, на онези, които подпират с раменете си духовното небе на България.
Преди да стигне до мислите му, човек е обаян от образа му, който в едно и също време респектира и приласкава. Това огромно чело, нарязано от светкавиците на мисълта, и този бял водопад от брадата, която покрива гърдите, внушават на окото едно библейско великолепие, което покорява. Тук има нещо ботевско, гигантско и в същото време - човешко, което изпълва сърцата с възторг и уважение. Застаналият пред този образ не може да бъде нито отегчен, нито равнодушен. Обратното - обхванат от неговите едри юпитерски линии, той се чувства в плен на красотата и вечността, не просто развълнуван, а смутен и трогнат. Толкова внушителен и завладяващ е образът на този могъщ човек, който пръв видя и предсказа бъдещето на България.
И все пак въпреки своята мащабност неговият физически портрет е недостатъчен, за да изрази и покрие изцяло духовното съвършенство на личността му. Тук формите са много по-големи и по-дълбоки. Много чисти. Той е от тези благородни, умни и всеотдайни революционери, които не само създават, но и красят великото пролетарско дело. Неговото великодушие и неговата скромност са пословични. За него бедният човек, работникът, партийният член наистина бяха братя, за чието добруване той бе готов на всичко. Десетки, стотици са историите, които пазят спомена за нравствените му добродетели. Той бе не само съвършен трибун, но и съвършен баща. У него телесните и моралните качества живееха в една безпримерна хармония. Той бе една гениална отломка на мисълта, която никога не се поддаде на дребните страсти и на дребните удобства. Неговата ненавист към ласкателството и към привилегиите (па дори и заслужени!) е известна на всички. Макар и всепризнат вожд на работническа България, той живееше настрана от всякакви суетни ангажименти. Голямата му фигура не можеше да се "съчетае" с малките радости на "еснафа". Преди да мисли за удобствата, той мислеше за делото, за трудностите, за големите жертви, които се искат от хората.
Преди да помисли за себе си, той мислеше за всички. Не един и два пъти заплатата му отиваше в ръцете на бедните. Заедно с черните грошове и гологани той слагаше в сиромашката шепа една светла надежда и чувството за класова солидарност. По този начин той печелеше онеправданите не само с логиката на революционното си знание, но и със сърцето си. Това го издига високо над всички и от вожда го превръща в пример. В най-жив пример за комунистическо човеколюбие.
Този благороден и всеотдаен човек извърши най-великото дело в нашата най-нова история. Той създаде партията на българските работници - Комунистическата партия - и въоръжи нацията с революционната мисъл на марксизма. Онова, което Ботев само започна, той го поде, разви и завърши. За този подвиг се искаше не само огромна култура, но и огромна вяра. Той притежаваше и двете. Благодарение на това българският социализъм се изравни с европейския и дори го надмина със своята класова принципност и идейна самоотверженост. Отначало той започна борбата сам, за да я остави накрая обграден от стотици хиляди революционни марксисти. Това не бе обикновена победа. Това бе триумф на неговата гигантска воля и на неизтощимото му революционно трудолюбие. С перо и слово той градеше пролетарската организация и защитаваше от буржоазния враг идейните основи на социалистическото учение. Неговото литературно наследство (в най-широкия смисъл на думата) е достойно за един класик. В него има блестящи страници, които могат да бъдат образец със своята публицистична страст и дълбока мисъл, с полемичната си стихия. Той беше истински революционен мислител, автор, който знаеше кога и как да напада, с какъв устрем да се впуска в боя. Дори и когато грешеше (подведен от българските условия), той грешеше талантливо, с широтата и отговорността на гениална личност. Всичко това го прави жив и днес, красив и човечен, излъчващ не само много доброта, но и много духовна сила. Няма друг български революционер, оставил такова огромно творческо наследство. Няма въпрос от теорията и практиката на комунистическото движение от края на XIX и началото на XX век, по който той да не е дал една теоретична обосновка или едно мнение. В това отношение той е от редицата на най-великите, на онези, които обогатиха и доразвиха безсмъртната идея на Маркс и Енгелс. Само това му стига, за да бъде уважаван, за да бъде безсмъртен.
Да, той не беше стар, а беше мъдър. Личностите от неговия мащаб не стареят. Те са винаги млади, винаги активни, винаги живи. Те са винаги там, напред, където се изменя животът. Там, където революцията върши своето сурово, но неизбежно дело. Там, където се осъществяват надеждите на човечеството.

Изречено от Димитър Благоев

Най-съвършен е оня человек, който изпълнява своите задължения от вътрешно съзнание, без да очаква външни награди. Това е най-високото нравствено състояние на человека, на гражданина, на обществения деятел.


Най-скъпото време в живота на човека е онова, когато у него се пробуждат нови мисли, откриват се нови хоризонти и когато със собствени усилия той стига до новото мировъзрение...


Капитализмът не само има почва у нас, но той се явява в най-новите си форми, до които се разви. А щом капитализмът има почва, тогава, разбира се, и социализмът има почва... Колкото повече се развива капиталистическото производство, толкова по-широка става почвата на социализма у нас.


Една партия, която иска да се нарече народна, нейната не фиктивна, а истинска сила е в народа и само в народа.


Всеки човек може да има свое мнение, но не всеки има убеждение. По-малко са личностите с убеждение, а най-голяма част от човеците се минават с мнение.


...Който поддържа и се бори за възтържествуването на един принцип, той трябва да е готов да плаща всички разходи, които изисква реализирането на този принцип.