Безработни

Все по-често чувам как „българинът си живее добре“, как заведенията са пълни и как бясно покачващите се цени на всичко не са проблем. И честно - това ме вбесява. Защото сме започнали да измерваме благосъстоянието на нацията по снимки в Инстаграм и по фалшивия блясък на хора, чиято единствена работа е да обикалят най-скъпите места в София. Те обаче не са представителна извадка на населението, не са България.
Истината е, че в България има около 600 000 души в активна възраст, които нито учат, нито работят, но някак си харчат и присъстват в публичното пространство като „потребители“. Вероятно именно и те създават визуалната измама, че всички хора в държавата са заможни, че реално за никого не е проблем да посети поредното ново лъскаво заведение, което е отворило врати преди дни.
Онзи ден гледах професор, който с усмивка обясняваше, че заведенията винаги били пълни и че това било знак, че хората всъщност имали пари. С каква лекота се изговарят такива заключения! А в същото време ние сме държавата с най-ниските доходи в ЕС, с едни от най-високите цени на основни продукти, със стотици хиляди хора, които работят на две или три места, за да издържат семействата си, и пак не им излиза сметката. Те не пият коктейли в ресторанти и не качват снимки от скъпи барове. Те са лесно пропускани, защото живеят скромно и невидимо.
Това, което виждаме в скъпите заведения, не е България. Това не са хората, които изнемогват, работят по две смени или се чудят дали да платят тока или храната този месец. Това е шумната, видимата, показната част от градския живот, която засенчва тихото страдание на мнозинството.
И докато продължаваме да се заблуждаваме, че пълните барове и ресторанти са отражение на общото благосъстояние, ще оставяме невидими онези, които наистина имат нужда от подкрепа. Истинската България не е на маса в скъпото заведение. Тя е на опашка в аптеката, в супермаркета, пред банкомата. И докато не спрем да вярваме на тази лъскава илюзия, няма да видим реалната бедност, която все повече се превръща в новата норма.