28 Май 2020четвъртък10:50 ч.

Опашките пред бюрата по труда растат с всеки час

На фокус

Безработица в кризата

Не напускайте по взаимно съгласие, съветват експертите

/ брой: 67

автор:Ева Костова

visibility 1704

Безработицата е един от ключовите проблеми, които ще вълнуват страната ни и далеч, след като кризата с коронавируса и ограничителните мерки останат зад гърба ни. Това ще бъде тема номер едно, която ще поставя на изпитание социалните фондове поне до края на годината, ако не и следващата. И по която още отсега е ясно, че актуализираният държавен бюджет за 2020-а не прави достатъчно...

На 1 април Евростат оповести сезонно изгладените данни за безработицата за февруари 2020-а. За България тя е 4,1% или 138 000 души. Но това е месецът преди мерките заради коронавируса да бъдат широко въведени от държавите членки на Европейския съюз. 

Три дни след обявяването на извънредното положение у нас от Агенцията по заетостта оповестиха данни (по тяхната методика, която брои само регистрираните в бюрата по труда) и те са следните - общият брой на безработните в бюрата през февруари е 202 500 души. Към днешна дата информацията от агенцията за най-търсените професии през въпросния февруари са бармани, сервитьори, готвачи, камериери и др., продавачи, квалифицирани работници в производството на храни, облекло и дървени изделия, работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт, персонал, полагащ грижи за хората, шофьори... Сега почти всички от тях са на борсата. Само за март 2020 г. новорегистрираните безработни са 38 000.

За съжаление, 

"историческото" дъно 

на безработицата остава за неопределен период от време. Над 7178 регистрации има в бюрата по труда само за последния работен ден на миналата седмица, като над 5000 души уточняват, че пряко или косвено това се дължи на кризата с коронавируса. Според предварителните данни на Агенцията по заетостта към момента безработните в страната вече са малко над 236 000 души, като над 45 000 са се регистрирали от обявяването на извънредното положение на 13 март. 

Потокът е основно от съкратени в сезонните дейности - хотели, ресторанти, но и от търговията, транспорта, културата... Има и много завърнали се от чужбина наши сънародници, които кризата подгони обратно към родните места. Те имат право на обезщетения за безработица тук. Засега от социалното министерство успокоявят, че няма бум на българи, върнали се от чужбина, които да се регистрират в бюрата по труда като безработни. Но от ведомството на Деница Сачева отчитат факта, че тези хора подлежат на задължителна карантина и че част от тях вероятно ще се регистрират на по-късен етап.

Актуалната информация на КНСБ до 6 април показва, че към момента в България са засегнати 72 големи и средни предприятия със заети в тях над 40 344 служители. КНСБ съобщи, че безработицата у нас вече е 8%. Данните от синдикалното проучване се актуализират всяка седмица и вече очертаха тенденции - три четвърти от засегнатите фирми (78%) пускат работниците си в платен отпуск, в 24% прибягват към неплатен отпуск, а в 13% се стига до освобождаване на работещите или предстоят съкращения.

Равносметката сочи и 

кои са най-ударените

- като се изключат хотели, ресторанти, туризъм, кафетерийна сфера, които са пред скоби, най-много от засегнатите предприятия са в преработваща и лека промишленост, строителство, следвани от производството на авточасти и автомонтьорство, транспорт и ВиК сектора. Те са основно в градовете Димитровград, Габрово, Благоевград, Казанлък, Разлог, Банско, следван от Бургас и областта, Русе и Стара Загора. И забележка от синдикалните анализатори - най-динамично се променя ситуацията при преработващата промишленост, особен проблем имат предприятията, получаващи суровина от чужбина и главно от Италия. 

И съответно къде има най-голям ръст на регистрираните като безработни по места - те са в бюрата по труда в районите Благоевград, Казанлък, Димитровград, Перник, Разлог, Дупница, Габрово и  Стара Загора. Вървят ръка за ръка с ефективните съкращения на персонал. 

Дотук с очертаването на мрачната картина на пазара на труда.

Какво предприема държавата

за да отвърне на удара? Ако има ситуация, в която да се каже смело, че правителството се държи като по-голям католик от папата, това са точно предприетите социално-икономически мерки. Широко рекламираната "емблема" на тази грижа - прословутата схема 60 на 40, се оказа неработеща и неатрактивна в масовия случай, нехаресвана от бизнеса, критикувана и от синдикатите. Дотолкова, че се наложи многократно да бъде прекроявана в крачка. С надеждата, че ще заинтригува повече фирми. Но едва ли, имайки предвид реакцията на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев след последните промени: "Тази корекция в схемата 60/40 по никакъв начин не решава проблема, защото самата философия е сбъркана..." По думите му в никоя държава по света не се компенсират работници или служители, които не работят. Дори и да има логика в това, остава още един проблем - микро-, малките и средните фирми, "гръбнакът" на икономиката ни, трудно могат да си позволят да плащат 40% от възнагражденията. И какво излиза - за всички с преустановена дейност мярката е неработеща... И какво става, когато финансовото натоварване е непосилно при спряна дейност в извънредното положение? Ами става това, че на фирмите им е по-евтино да съкратят работниците си  и да ги пратят на борсата да получават обезщетение известно време, след което, при добро стечение на обстоятелствата, да си ги върнат обратно. 

Обаче от Инспекцията по труда съветват хората да не се съгласяват да напускат по взаимно съгласие, защото така губят не само пълните си права на обезщетение за безработица, но и обезщетения, които работодателят дължи по Кодекса на труда. А най-страшното според потърпевшите е 

липсата на пари

Неслучайно лидерът на БСП Корнелия Нинова подчерта, че партията не приема подхода в актуализацията на бюджета, защото парите не стигат до човека в най-голяма нужда. И представи четири алтернативни предложения на опозицията, които пряко или индиректно отново опират до ключовия проблем с ефективното справяне с безработицата.

Експертните сметки чертаят различни сценарии за развоя на кризата на пазара на труда дори до достигане в края на 2020 г. на равнище на безработицата от 10-15%. Допусканията, правени със стъпване върху данните за отчитания всекидневен бум в броя на новорегистрираните безработни, поставят под съмнение прогнозата на Министерството на финансите за ръст на коефициента на безработица само с 2,2%. Според КНСБ например, наличните данни до този момент показват, че равнището на безработица към края на март 2020 г. вече е нараснало с 2 процентни пункта спрямо декември 2019-а. Синдикалната прогноза, направена във връзка с актуализацията на държавния бюджет, е, че абсолютният брой на безработните в България може да достигне около 350 000 души към края на 2020 г. Което ще представлява ръст на равнището на безработицата с около 4% на годишна база. Или иначе казано - два пъти повече, отколкото пресмятат финансовият министър Горанов и неговият екип. Според първоначалните очаквания на синдикалистите право на обезщетение за безработица към края на годината ще имат около 40% от всички безработни, т.е. във фонд "Безработица" трябва да има предвидени средства за обезщетенията на близо 130 000 души. Броят им е три пъти по-голям в сравнение с края на миналата година. КНСБ предлага и да се увеличи минималното обезщетение за безработица, което в момента е 9 лв. на ден.

Всичко това поставя на сериозно изпитание бюджета на Държавното обществено осигуряване и по-специално на фонд "Безработица", тъй като на него в момента се гледа като на източник на средства за решаване на всички проблеми на пазара на труда. Още нещо изключително съществено - да се мисли краткросрочно за ситуацията този и идния месец е едно, а съвсем друго - за периода след това, до края на годината, че и за следващата... Неслучайно синдикатите вече заговориха за нуждата от 

втори пакет от мерки 

за икономическо и социално стабилизиране и възстановяване. 

Не е нужно управляващите да откриват топлата вода. Достатъчно е да погледнат какво правят други страни на Стария континент. Синдикатите винаги са готови с бърз преглед на фискалните мерки, предприети до момента в най-засегнатите страни в икономически план. Само за сравнение - Великобритания за по-малко от две седмици на практика премина през три фази на фискално ангажиране с проблема за последствията от пандемията. Планът към момента в рамките на третия пакет мерки се състои от четири основни елемента: защита на работните места; укрепване на системите, които отговарят за безработицата; насочване на усилия към самостоятелно заетите лица; подкрепа за наемателите на жилища и хората с ипотеки. 

Предпазливостта в мерките, предприемани у нас, сочи едно - че силите се пазят евентуално за после, след като пряката здравна опасност от заразата отмине. Дано тогава не е късно...

Забраняват ГМО в детските храни

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 99

18,5% от фирмите са съкратили хора през април

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 99

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 477

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 227

/ брой: 99

Българите от Болград и ленивата държава

автор:Мирослав Попов

visibility 212

/ брой: 99

Датата

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ