Безплатни съвети за политически възход

Повод за тези редове ми даде една случка в столичния кв. "Младост", където живея. Пред кофите за боклук край съседните блокове преди няколко вечери две малки групички клошари буквално се сбиха за нещо, което намериха. Ругаха се, посдърпаха се, пък накрая по-слабите отстъпиха. Какво точно беше станало повод на свадата им, така и не се разбра...
Та се замислих, като наблюдавах от балкона тази квартална история, докъде всъщност сме я докарали. Води ли въобще някой статистика колко са тези хора и каква е тяхната житейска реалност? И ми хрумна в този ред на мисли, че ако родните ни политици имаха малко повече въображение, биха могли да припечелят, и то немалко, от тези клетници по време на избори. И без друго се сещат за повсеместната беднотия, за да си поиграят на лицемерна благотворителност само по рекламни кампании и големи църковни празници. Вместо да се надпреварват да привличат ромските гласове, като разселват мургавите ни събратя по села и паланки, по-добре да пуснат свои емисари из големите градове "на лов за клошари". Срещу скромно заплащане винаги биха намерили кой да им свърши тази работа, убеден съм.
Могат да направят и специален регистър на излишните, обезверени и отчаяни хора, за да ангажират срещу някой лев този растящ "резерв" от гаврошовци да гласува за тях. А после да проверят с ЕГН-тата им дали са оправдали парите си. "Регистър" ли казах? Че това направо си звучи като вид проект. Даже европроект. Колко му е някой запознат с бюрокрацията и сложните механизми по отпускане на европари да го подготви, за да получи финансиране от Брюксел? Може да ползва и великата експертна мисъл на услужливи неолиберални НПО-та. За повече тежест и авторитет.
Не съм чувал обаче Брюксел да дава пари за излишните хора. Те просто са оставени на произвола на съдбата, живеят ден за ден, гаснат тихо, а мнозина си отиват от този свят забравени и изоставени. "В България живите завиждат на мъртвите" - спомняте ли си този убийствен надпис върху един некролог в провинцията, който обиколи фейсбук преди година-две? Сред тях впрочем се срещат и доста интелигентни люде. Лично изпитах шока от една такава среща преди няколко месеца. Възрастна жена, видимо съсипана от битието си, която внимателно "инспектираше" кофите с отпадъци. Загледах я и... познах в това лице моя бивша преподавателка от ВИИ "Карл Маркс", където следвах някога. Стъписах се, каквато би била реакцията на всеки нормален човек в такава неловка ситуация. Не ме позна, разбира се, дори не ме забеляза. Зареян, празен поглед, треперещи ръце, попрегърбена и слаба. Какво ли й се е случило, как е преминал животът й през последните 25 години на "прекрасната ни демокрация", за да стигне дотук? Само тя си знае.     
А колко още такива като нея има, далеч по-почтени, достойни и скромни от днешните парвенюта, но изхвърлени от живота. Това не искат да видят или се правят, че не виждат "виповете", обитаващи другата паралелна реалност. Тези, които често си почиват я на Малдивите, я на Бахамите, които могат да си позволят да се лекуват в Германия или Швейцария, които си имат автопаркове и яхти, даже строят небостъргачи. Те нямат работа на къра, в градските гета и в полуразрушените, опустели села. В луксозните хотели, ресторанти, къщи и лимузини животът наистина изглежда друг.
Живеем в два свята, които нямат допирни точки, освен понякога в социалните мрежи. Едни - в ужас и мизерия, други - в лукс, щастие и забавления, за които не са и помисляли преди. Иначе не спират да ни обещават, че някога ще дойде светлото бъдеще и за останалите. Макар всеки ден да се вижда, че надеждите на обикновените хора се стопяват и че вместо да богатеят, един ден те дори няма да имат пенсии и лечение.
Та пак да се върна към безплатните съвети за политически възход, които дадох в началото. Сарказмът настрани, но явно няма как да бъдат накарани нашите политици да работят за "простолюдието", освен ако няма келепир за тях самите. Защото в този свят на двойни стандарти и паралелни реалности моралът, човещината и справедливостта са погребани задълго.