Позиция
Безобразията на властта преминаха всяка граница
/ брой: 162
Весела Веселинова
Преди пет дни едно младо момиче беше убито в центъра на София. (Вече стана ясно и за втора поредна жертва.) И вероятно нямаше да обърнем внимание, ако не беше виртуалната реалност - Фейсбук страницата "Да спасим децата си от убийците на Яна".
И както от МВР не предоставят информация, така тихичко се подшушват краски, които очернят жертвата. Защо? Какво значение има дали си известна личност или човек, изпаднал в затруднение? Нима отнемането на живота на човек, когото всички познаваме, се различава по нещо от отнемането на живота на човек, известен само в своя кръг? И в двата случая това е лишаване от право на съществуване. Но за страната, в която държавната администрация е богопомазана, а обикновеният човек не съществува, явно и убийствата се класифицират по някакъв странен начин. А човешкият живот е различно ценен.
От месец в страната валят технически проверки на автобусите. Новият транспортен министър Ивайло Московски закара и столичните репортери на другия край на България, за да покаже колко строги са правилата за контрол на междуградските автобуси. И вероятно успехът със смяната на ръководството на агенцията "Автомобилна администрация" и масовите инспекции щеше да е пълен, ако един автобус не се беше запалил. На втората ни построена магистрала. Слава Богу, жертви няма.
Всичко това щеше да бъде отнесено към вътрешните инциденти, ако не беше трагедията с удавеното германско дете в басейн на морето. Защото подобен случай извежда "незначителните" вътрешни инциденти на международна сцена. И ако за някои хора в страната "тречането" на кучета, насилието над хора и животни е част от обичайната статистика на МВР, то за нашите партньори това е симптом на много сериозни безобразия и проблеми. Защото в други страни обръщат внимание на симптомите, не чакат болестите на обществото да се развият до край.
Тези безобразия стават не на телевизионния екран, нито в компютърните игри на децата ни. Те са нашата реалност - нещата, които се случват по улиците ни, с приятелите ни, с хората, с които обитаваме тази държава. А самата държава явно отдавна ни е прехвърлила в графата "население", а не народ. И понеже електронното управление е съизмеримо с реалното (всеки, който е опитвал да се възползва от съвременните електронни услуги на държавно ниво, може да потвърди), то остава въпросът - в коя реалност сме ние?
назаем от http://argumenti-bg.com