Няколко думи
Безлюдие
/ брой: 72
В половината ни села са останали под 50 жители на доизживяване, в близо 600 от общо около 4000 вече няма никой или е останал един мохикан. По повеля отвън закрихме 2000 училища, не били изгодни икономически. Сега подире им вървят селата, останали без хора. Българите умират по много, малко нови се раждат. Тия, дето все пак пропищяват, на 60% са извънбрачни. 33 000 годишно изчезват през терминал 2, останалите се преселват в 4-5 града, където евентуално има работа и прилично училище за децата им. Нашата страна преди 50 години пребори неграмотността на 100%, сега 40 на сто от децата ни не разбират това, което четат. Ако четат изобщо. България се превръща в археологическа останка, дори не се води вече културна ценност. Не сме Испания, да продаваме празни села, никой не ги ще. В тая земя като човешка длан май само чуждите бази ще намерят сгода. А в това време управляващите от 10 години, дето ни докараха дотук, ни викат: Цъфтите и връзвате. А зад кулисите ще се изтрепят да се замерят с апартаменти заради едната власт. Тези пък, дето не властват, са си изкарали разправиите направо пред рампата.
Абе, хора, България изчезва, топи се народът й. Без Брюксел тя някак може, но без него - не.