БЕЗЛИЧИЕТО НА ПРОГРАМИРАНИЯ РЕД

"Ела, сине, да видиш колко лошо се управлява светът!"- такава покана отправял шведският крал Густав Адолф към наследника си, когато го водел на преговори или сражения. А след XVII в. Швеция престава да бъде велика сила, поради което шведите пък станали доволни хора. Лошото управление останало за другите. Ако има някакво утешение за нашето съвременно безличие, то следва да го открием в очевадното несъответствие на световния политически елит с качествата и облика на неговите предшественици. Където и да е. Това е толкова ясно, че не може да мине за обичайното старческо мърморене по изтекли и често пъти измислени добродетели от миналото. Нашият дълъг глад по личности се е трансформирал в зоологично преклонение към всякакви безличия с тайната надежда, че може би те наистина са такива, само че ние не ги виждаме или сме просто завистливи. Когато жадно търсим нещо, което го няма, сме уязвими и от миражни видения. Наистина ли сме в онова морално състояние, за което един ранен руски класик бе написал: "Имало е и по-лоши времена, но не по-подли?" При всичките ни военнополитически катастрофи и авторитарни насилия в миналото, такъв обществен климат не е доминирал у нас дори когато сме се топели поотделно за всеобщата глупост. Как изглеждат на един порядъчен човек тези просташки медийни свади, това надпреварване кой кого и как да натопи и кой да се окаже по-голям праведник? Не би трябвало да ни занимава медийното нахълтване в нашия дом, но няма нищо друго. Да сме впечатлени от властната позиция на поет, художник, писател? Или друг мъдрец, който да ни предпази или отклони от тази неистова пяна? Къде е този манастир на високия планински връх, където да не чуваш и не виждаш всичко? Тогава само презираните ни политици са в болестно състояние? Когато едно общество е болно, болни са всички! Театралното презрение към политиката изобщо, не само че напомня баснята на Лафонтен за киселото грозде. То е и пренебрежение към много личности, които са се вписали в политиката, без да са били пресметливи тарикати. За успехи в другите зони и области на нашия живот понякога се изискват дори по-големи чупки и комбинации.
Французинът от полски произход Гийом Аполинер твърди, че дързостта е висша мяра на дисциплината. Екстравагантен съвет към младежите от всички времена, нямащ нищо общо с келешкия нихилизъм на онези, които имат по-ново кръщелно свидетелство. Когато нещо става масово, то част от качествата му често се влошават. Появата на парвенюшка "изборна аристокрация", за която пише през 1762 г. Русо, свидетелства за такава ранна тенденция, дълго преди рухването на елитарната монархия в самата Франция. Защото имитираната демокрация не е имунизирана срещу политически и граждански отклонения. Тя невинаги може да даде на отделния индивид повече, отколкото програмираната сигурност на авторитарните режими. Невъзможността от пълно тъждество между представителството и волята на всички, дори и при спазване правата на политическите малцинства, винаги ще я прави уязвима. Демокрация в действие не е само избирателна кампания и нейните резултати. Не като състояние, защото то е естествената и задължителна среда на всяка функционираща демокрация, а като практическо и активно продължение на обществения договор. Значи можеш да бъдеш съпричастен към управлението, без да си управляващ.
 "Модерното понятие за демокрацията загубва своите социални измерения и се трансформира към системи от формални политически процедури и институционни гаранции" - твърди през 1994 г. слабоизвестната американка Илейн Ууд. Тя би следвало да стане знаменитост само заради тази фраза! Не защото я е измислила, а защото има доблестта да я хвърли в лицето на  конвенционалните познавачи. Тъгата в тази самотна храброст свидетелства, че не само у нас няма естествена селекция на водачите, талантите, авторитетите и постовете. Този дефицит често ни прави скептични към другите стойности на нашето съвремие. Защото вън от политиката у нас има не по-малко пороци, отколкото в самата нея!