БЕЖАНЦИТЕ: СПОРЪТ ЩЕ Е ДЪЛЪГ И НЕ ОСОБЕНО ПОЧТЕН

Мирослав Попов
   
Европа се оказа неготова за избухналата мигрантска криза, въпреки, че имаше няколко години, през които да се подготви за нея. Кризата е реална, тя не е създадена от медиите, въпреки че те играят важна роля за нейното разбиране или неразбиране. Суматохата около "квотите" оголи някои скривани разломи в съюза. Все повече хора  мислят, че Европейският съюз някак върви след събитията. И проблемът не е в това, че на Европа й липсвал примерно, "централизъм", някаква "вертикала на властта", за да се справи (любопитно - най-изявени опоненти на президента Путин в Европа, сякаш мечтаят за още по голяма централизация на властта в Евросъюза - нещо, което се разминава с базисната ми представа за равноправно и хармонично съгласуване на виждания и интереси в сегашния ЕС).
Европа изглежда се опитва да се вслуша едновременно в свои, вътрешни, взаимнопротиворечащи си гласове... Дефицитите на Европа по повод "бежанската криза" не са толкова "властови", колкото аналитични. И точно тук я подвеждат.
Откъде идва проблемът? Мисля, че сам по себе си правилният принцип за свободно движение на хора, трябва да се разбира като принцип за "свободно и законосъобразно движение на хора".  Тук е една от разликата между "бежанци" и "мигранти". Двата термина не са синоними. Отъждествяването им е езикова и правна провокация. Мигрантите са длъжни да спазват всички национални закони за придвижване на хора. Бежанецът бяга, той се спасява  ("от ятагана" -  казва премиерът Борисов), той например има право да премине през една граница там, където му се стори най-лесно и удобно. Мигрантът, подобно на задграничния турист, няма подобни права. В петък група нелегални мигранти отново се е опитала да проникне в Евротунела под Ламанша и е била отстранена оттам със сила, защото атакуващите от Франция, очевидно не са бежанци...  Опитите да се отъждествяват или подменят термините "бежанец" и "мигрант", през последните три години, са не просто погрешни, но когато грешката се прави съзнателно, са и дълбоко непочтени. Държавите имат определени международно правни ангажименти към бежанците. Към нелегалните мигранти, те нямат някакви особени ангажименти, извън общохуманните морални императиви да подкрепиш гладния и бездомния, ако това ти е по силите. Затова обществеността трябва да изпитва притеснения от опитите да се легализират в Европа хора, които не са бежанци, по смисъла на бежанското право. След като публично и убедително бе възразено, че има разлика между бежанци и мигранти, последва изненадващ коментар - "да, но те често пътуват заедно". Професионалното отношение в случая изисква, чрез интервюта на кандидатите за получаване на убежище да се установява действителният им профил, мотиви и намерения. Спекулацията да се маскира "мигранта" като "бежанец" трябва да се преустанови. Не е излишно и да се препроверят съмнително дадените "статути".     
Мисля, че лицемерието е най-лошата политика. Опитите от последните три години, всички спорни и конфликтни аспекти на бежанската криза, да се обясняват чрез мантрата "ксенофобия", т.е омраза към чужденците, към "другите", към "различните", много бързо демонстрират своята непродуктивност. Вярно е, че тези феномени са болест за съвременната цивилизация, но те не могат да бъдат универсално обяснително средство. Хората по своята масова нагласа не са ксенофоби, и когато стават такива, то е продукт на конкретни конфликтни взаимодействия и получени при тях социални травми. Нарушаването и игнорирането на закона в Европа като цяло, се оценява негативно  - такава е отликата на нашите общества. Гражданското несъгласие с нарушаването на закона, например от мигранти, не е израз на "ксенофобия", а уважение към върховенството на закона.
Бежанската криза разтърси европейското правосъзнание. В България години чакаме "Шенген да падне"; пишат се обемисти "доклади за напредъка", чертаят се "пътни карти" по този повод  и изведнъж десетки хиляди хора от извъневропейски държави, част от тях и с твърде проблематични лични документи, или въобще без тях, пресичат Западните Балкани, навлизат в сърцето на Европа и поне първите няколко стотици са посрещнати с цветя и рози...
България осем години е външна граница на Европейския съюз.  Споразумението в Шенген е сключено през 1985 г. и влиза в сила десет години по късно. От 2001 г. до 2006 г. България и ЕС преговарят, откриват се и се закриват преговорни глави и т.н. През тези години от Брюксел не съобразиха ли да поставят такъв въпрос на българските власти: "Имате 270 километра почти неохраняема външна граница на югоизток как ще я осигурите?". Ако бяха попитали, резултатът може би щеше да е, че доста преди 31 декември 2006 г., т..е. преди влизането ни в ЕС, щяхме да имаме готово защитно-наблюдателното гранично съоръжение по южната граница.
През 2014 г., по време на правителството на Пламен Орешарски, в условията на невиждани инсинуации, дори саботажи, българската държава обезпечи 30-те километра от най-невралгичния отсек на границата и в резултат незаконните преминавания намаляха пет-шест пъти. Днес е ясно, че това е била една от най-удачните стъпки на това правителство. Сега, финансово подсигурено и без насреща си да има продуцирани "граждански" спънки,  правителството на Борисов трябва да се състезава с вятъра, за да  бъде готово със защитното съоръжение, преди следващата, неизбежна според мен, мигрантска вълна. Не очаквам десетина милиона бежанци, но за още неколкостотин хиляди, през близките две години, трябва да сме готови.
ЕС наскоро отпусна на България почти 80 милиона евро за подобряване на граничната защита. Струва ми се, че сред огласените проектомерки на правителството, се пропуска един много важен въпрос - България се нуждае от гранични катери. Укрепването на сухоземната граница, вероятно ще пренасочи част от мигрантките потоци към черноморския път и страната трябва да разполага с модерни средства срещу евентуален черноморски трафик на хора. 
Два са основните "коридори" - сухоземния - от Турция, през България или Гърция, и морския - от Либия към Италия.  Спекулация е в Европа да се дискутира въпросът за "бежанците", без да се прояви интерес какво всъщност се случва в Северна Африка... Всъщност, това е поредната илюстрация на неумният принцип да се борим с последствията, не с причините. Десетки хиляди африканци преминаха през Средиземно море - в най-тясната му част, за да достигнат до остров Лампедуза или друг близък и мечтан бряг. Откъде тръгнаха? "Тези ужасни лодки...", искрено възкликна Жан Клод Юнкер. Ще довърша възклицанието му по друг начин: "Тези ужасни лодки, претоварени с икономически бежанци от Северна и Централна Африка, най-често отплават от неколкото малки либийски пристанища, завладени от бандите на ИДИЛ". Организацията "Ислямска държава" е днешният основен, но и зловещ провокатор в Близкия изток. Тя покровителства трафикантите и очевидно получава част от събраното от кандидат-мигрантите. ИД е във "война" с международното морско право. За да отплава от пристанището една лодка, която превозва хора, тя трябва да има капитан и екипаж, отговарящи на международноправните правила, списък на пасажерите, издадени билети, включващи и застраховка, средство за радиовръзка и т.н.  Цивилизацията  е стигнала дотук през 2015 година. Бандитите от ИД игнорират всичко това. Кое е решението?
Международното морско право допуска възможността, една държава сама да наложи блокада на собствено пристанище - когато е изгубила  контрол върху него. Точно това може да се препоръча на сегашните ("остатъчни") либийски власти: да се договорят с международната общност за автоблокада на либийските пристанища, завладени от ИДИЛ.  Нито една лодка, контролирана от трафикантите (става дума за "лодки", превозващи по неколкостотин души), не трябва да напусне либийско пристанище. Впрочем възниква и най-сериозният въпрос: защо Западът се намеси в Либия преди няколко години, а сега се въздържа?
Провокираната и с участието на ИД афро-ориенталска бежанска вълна, по своята същност е с антиевропейска насоченост и това  ще стане очевидно много скоро. Що се отнася до тези мигранти, които вече са достигнали до европейските мигрантски служби, мисля, че съветът на г-н Доналд Туск е напълно уместен - онези, които не отговарят на критериите за бежанство, просто трябва да бъдат репатрирани (върнати) в страните по произход. А това може да е новият ангажимент на Агенцията "Фронтекс". 
Мисля за най-разумно европейската мигрантска политика да направи завой по посока на "селективната миграция", т.е. не г-жа Меркел да чака, да види, какви точно бежанци ще достигнат до Германия, а ако страната й се нуждае от нови "гастарбайтери", както твърди едрият германски капитал, да обяви на какви критерии трябва да отговарят кандидатите. Същото важи и за българския бизнес. Синдикатите трябва да гарантират, че едни подобни действия няма да доведат до снижаване на равнището на заплащане на труда.
Нужен е общоевропейски дебат за бежанците. Той просто не може да се затвори в институциите - Европейски парламент, съвет и комисия. Нужно му е по-широко социално пространство. По тези въпроси мнението на всеки еврогражданин е важно. 
Какво предстои? Естествено през България няма да преминат милиони хора, да не са плашим повече от необходимото, но при необмислена политика е напълно възможно изненадващо да пристигнат неколкостотин хиляди души с неясни "туристически" планове. И въпросите не трябва да се въртят около това можем ли да ги изхраним, докато са на наша територия, а да се замислим ще се справим ли някак си - с наши сили и с чужда помощ. Проблемът отново се свежда и до дефицити на българската национална държавност  - дали ще можем да съхраним правовия ред в страната през един такъв сложен период.