Без проблеми животът няма да е интересен

СТЕЛА ЕНЕВА е избирана 5 пъти за Спортист №1 на България с увреждания. Родена е на 18 юли 1975 г. в Севлиево, израства в Плевен. Заради вродени аномалии от бебе е с ампутирани подбедрици на двата крака. Дебютното й участие на Параолимпиада е в Атина през 2004 г. Две години по-късно е световна шампионка за хора с увреждания на диск и на гюле на първенството в Асен, Холандия. През 2008 г. на Параолимпиадата в Пекин печели сребърен медал на диск. На световното през 2011 г. в Крайстчърч, Нова Зеландия, завършва втора и на диск, и на гюле. Прибавя ново сребро на диск от Игрите в Лондон през 2012 г., с.г. става и еврошампионка в тласкането на гюле в Стадсканал, Холандия. През 2014 г. прави златен дубъл на диск и гюле на европейското в Суонзи, Уелс. През октомври 2015 г. на Световното първенство в Доха, Катар, спечели златен медал в тласкането на гюле и сребърен в хвърлянето на диск. С постиженията си печели две квоти и ще представя България в дисциплините на Параолимпиадата в Рио. През 2010 г. във Варна Енева отвори първия у нас специализиран фитнес център за хора с увреждания, носещ нейното име. Тя е и почетен гражданин на Варна.


"Ние, българите, традиционно бързаме да се вайкаме, а трябва спокойствие в трудните ситуации"


- Има ли в България успешно развити спортове за хора с увреждания?
- Както се казва, винаги може и повече. Доста спортове се развиха, но има и все още недоразвити. Защото нямаме не само база, но и треньори, които да работят с атлетите. Наставниците нямат подход - първо, психологически трябва да знаят как да работят с човека с увреждане. Ако то е по рождение и той вече е свикнал, примирил се е, знае как да се оправи, но ако е след злополука, нещата са много по-зле. Трябва да знаеш как да накараш инвалида да повярва, че е нужен на света. Всяко малко или голямо създание е нужно на този свят, трябва да се намери начина да се чувства пълноценно.
Повечето атлети с увреждания практикуват индивидуални спортове. От отборните голбол се развива добре, а тенис за маса и стрелба с пушка ще ни представляват в Рио за първи път на Параолимпиада. Лошото е, че родната параолимпийска федерация не може да поеме всички разходи, Министерството на младежта и спорта дава финансиране само при постигнати резултати, но няма спонсори, които да инвестират.
Аз самата искам и мога да помагам, защото съм минала през много трудни моменти. От всеки разговор човек може да научи нещо за себе си. Не можем всички да бъдем известни. Има много хора зад кулисите, които не се виждат, такива стоят и зад моите успехи. Когато започнах да спортувам, бях решила да променя света, не стана. След това реших да се заема с хората около себе си. И това не стана. Затова реших да променя себе си, за да се нагодя спрямо околните и света.
- Увеличиха ли се хората с увреждания, желаещи да станат атлети, успоредно с вашата нарастваща популярност и тази на Михаил Христов?
- Хора с увреждания ме търсят за съвети - как да направят нещо, в кой спорт да се развият. Трудното е, когато започнат сериозните тренировки. За да гони големите върхове, атлетът трябва да се отдаде изцяло на спорта и натоварванията стават все по-големи, има риск човек да се травмира още повече. Доста хора не могат да продължат тренировки по финансови причини. Радвам се, че федерацията ни, която е на повече от 30 години, оцеля, защото през 2000 г. например състезателите не са получавали премиите и заплатите, които взимаме сега. Имали са лагери максимум 15-20 дни преди състезание. Лека му пръст на Иван Славков-Батето, той е помагал страшно много навремето и на параолимпийците.
- Каква е програмата ви до Рио?
- Сега, през зимния период, се прави обемна подготовка - качва се мускулна маса, за да бъдеш по-силен, да издържиш на тренировките. След това разтоварваш - изграждаш бързина и техника. В следващите дни заминавам на лагер за поне 20 дни във Велинград или Стара Загора, в зависимост от времето. След това в Созопол, Сливен, Варна, но подготовката ще бъде главно в Стара Загора, тъй като треньорът ми Радослав Костов е оттам, а има и добри условия. През 2016 г. ще участвам само на Параолимпиадата в Рио от 7 до 18 септември и на Европейския шампионат от 10 до 16 юни в Италия.
- Налагате ли си някакви ограничения?
- Ние имаме цикли. Когато сме в обем, трябва да се храниш малко повечко. Не е като едно време "Яжте, вие сте хвърлячи!" Ограничавам се, защото съм на протези, те имат мерки и когато качиш килограми, не можеш да влезеш в тях, пък не можеш да ги сменяш всеки ден, скъпи са. Аз съм от хората, които и малко да хапнат от вредното, пак ще качат на кила. Приемам усърдно растителни добавки, най-вече заради ставите.
Хубавото при нас е, че няма категории. Може и 200 кг да станеш, в моите дисциплини трябва да отговаряш на 3 неща - да си бърз като спринтьорите, гъвкав като гимнастиците и да имаш най-добрата техника. При нас, параолимпийците, техниката основно сами си я изграждаме, защото на хартия треньорите ни пишат нещата, но на практика поради увреждането те се променят.
За Нова година майката на моя приятел ми подари озонатор. Погледнах го малко накриво и си казах: "Не ме занимавай с глупости!", ама е свекърва и трябва да уважа жената, приех го. Все ми звъни: "Ползваш ли го?" Бях купила свински котлети и й се обадих какво да правя: "Ааа, видя ли, излъга ме, че си го употребявала!" (смее се). Сложих вътре месото, има тръба и някакъв камък. И в един момент започнаха едни балони, една пяна, гъба взе да става, викам: "Леле, Боже, какво стана?!" А тя ми отговаря: "Това са хормоните на животното, така са го натъпкали и това нещо го ядеш, и във времето ще имаш здравословни проблеми. Виж как искам да ти удължа живота!" Даже и орехи озонирах, имах чувството, че съм ги откъснала от дървото, храната значително променя вкуса си.
В забързания живот човек обикновено не обръща внимание на здравето си. И когато стигнем възрастта на родителите ни, започваме да охкаме, защото ги няма клетките, които да възстановят организма. Затова ви казвам отсега - взимайте се в ръце. Жената вече не е домакиня, както е било навремето, а има същата роля като съпруга си. Бабите също работят, а не се пенсионират по-рано, за да гледат децата...
- Пътувате много. Успявате ли да живеете здравословно? Къде са ви сервирали най-безвкусната храна?
- Дори и да е имало такава, зависи от компанията, с която се храниш. Ако нямаш такава, яденето те отвращава. Например в Холандия сутрин, обед и вечер сандвичи ядяхме основно, но хората около мен бяха прекрасни и храната не ми правеше впечатление. Човек трябва да е благодарен, че Господ го е нахранил, така че за мен лоша храна няма.
- А любимо ястие?
- Не съм много капризна. Храненето ми зависи от тренировката за деня. Когато е по-лека тренировката, предпочитам и храната да е по-лека, а когато е по-тежка - и храненето става по-усилено. Тогава закуската включва овесени ядки, варени яйца, спагети. За вечеря обичам рибни котлети, даже за Нова година приготвих. Трябва вече да домакинстваме, защото спортът е до време. Малко сме скарани с готвенето, но се стараем. А и добре, че има "чичко Гугъл" за рецептите.
От нашата кухня харесвам мусака, но е много трудоемка. Бабата на моя приятел му казвала навремето: "Ако жена може да прави мусака - тя е за теб!" Аз още не съм от тях (смее се).  Установих, че трябва да готвиш с любов, за да е вкусно. Както и каква е разликата между това да се храниш с ръце или с прибори. Когато го правиш с ръце, енергията влиза в храната и се зареждаш добре. А когато ползваш прибори, "ядеш" позитивната или съответно негативната енергия на този, който е приготвил храната. Смятам, че има истина в това твърдение, вярвам дори в чудесата. Някои хора смятат, че спортистите са прости, но след като стана сутрин, благодаря на Господ, че съм добре. Десет минути медитирам, за да се заредя със слънцето, трябва да се мисли позитивно. Живея в кв. "Павлово", до Витоша, и обичам да слушам сутрин птичките как пеят, често човек не вижда малките неща.
Бях чела притча за мъдрец, муха и пчела. Мъдрецът попитал мухата: "Виждала ли си цветя, как ти се струва природата?" "Ааа, не, няма такова нещо. Ей там, в дерето, ще видите консерви, отпадъци, там е моята храна." След това попитал същото пчелата: "Да, навсякъде има градинки, дървета, всичко е прекрасно - така се зареждам и се храня." Така мъдрецът започвал да сравнява хората с тези две животинки. На първия тип каквото и да предложиш, все ще намерят нещо, което им е неприятно. Трябва да сме благодарни. И дори да има препятствие, да намерим пътя, по който да го преодолеем.
Стигнах до заключението, че човек без проблеми не може, защото няма да е интересен животът. Ние, българите, традиционно бързаме да се вайкаме, а трябва спокойствие в трудните ситуации.
- Имате ли идоли?
- Определено. Валери Адамс - на гюлето. Толкова е голяма - позитивен човек, има желание и борба. Както всеки от нас, параолимпийците, тя също е травмирана. Но, както казах за мухата и пчелата, не се оплаква, а търси начин пак да стъпи на големия подиум. Юсейн Болт, естествено. Имах чувство, че на последното световно на 100 м беше много плах, не беше с традиционните пинизи, но на 200 м бяга толкова спокоен и освободен. В леката атлетика има по 4-5 спортисти в дисциплина, които силно ги фаворизират, а другите остават в миманса, но за да са на големи първенства, значи наистина имат класа. От всеки спорт избирам нещо, което да включа в тренировъчния процес. Фен съм и на тениса, с Роджър Федерер сме почти набори. Неслучайно му казват Маестрото. Все още демонстрира класа, техника, уважение, а когато губи - губи с усмивка. В снукъра пък трябва да си много примирен, а аз съм припряна и все бързам нещо да постигна. Гледам и си викам: "Боже, как ще го халосам този с щеката" (усмихва се).
Големият спортист винаги е недоволен от себе си - дори да е шампион, ще е недоволен от резултата, с който е стигнал до титлата. Но и късметът е важен. В Лондон имах голям късмет на диска - бяхме 2 групи и ако в другата хвърлеха 30 метра, аз трябваше 39, за да заема позиция. В по-долния клас имаше 7 фаворитки, които хвърлиха достатъчно, за да не мога да вляза във финала. С увереност спечелих сребърен медал, а ако гледахме статистиката преди състезанието, нямах шанс дори да вляза във финала. На голям форум много спортисти психологически се сриват. Трябва да си железен, не трябва да показваш слабост пред опонентите, защото знаят как да те манипулират. На Игрите в Лондон платформата се бе развалила и трябваше да чакам 4 часа и половина. Представяте ли си какво значи напрежение дали ще вземеш медал или не?
- Обичате ли да четете?
- Всякаква литература, сега чета "Божествената матрица" на Грег Брейдън, тежка книга. От нея стигнах до важното заключение, че не умът, а сърцето командва човека. Когато слушаш главата си, винаги страдаш.
- Любим филм?
- Много са. Обичам екшъни, криминалета - да има търсене, напрежение, развръзка. Не харесвам фантастика като "Матрицата" например. Обичам и романтични, зависи от самия филм.
- А предпочитана музика?
- Народната, много я обичам. Да слушам българското... Наскоро бях в едно предаване и ме питат с каква музика искам да ме посрещнат, пожелах "Дойди ми, дойди, Стоянке". Много странен тип съм, не отговарям на характера, който се очаква да бъда.