Без право на помощ!

Когато си нелегално в една страна, си без права. Дори и да се разболееш не можеш. В Германия има между 200 000 и 400 000 души, сред тях и много деца, които не смеят да отидат на лекар, даже и когато са много болни, коментира "Дойче веле".

В началото Мариана Сантош се опитва да игнорира болката, накрая едва не умира. Лекарят от "Бърза помощ", извикан от младата бразилка, отказва да й помогне: "Понеже не съм здравно осигурена, ми поискаха 400 евро в брой", разказва Мариана, която изобщо не разполагала с подобна сума. Решила да опита по друг начин - като постъпи в болница. Там й казали да внесе авансово 400 евро за прегледа и 400 евро за лекарствата. Младата жена се превивала от болки, но не получила лекарска помощ. Едва оцеляла.

Този случай не е единичен. Принципно лекарите в Германия са задължени да помагат на спешно нуждаещите се дори и те да нямат здравна осигуровка, като разходите впоследствие се поемат от социалните служби. Но преценките за това дали определен случай е спешен или не могат да се разминават много. Най-вече когато става дума за чужденци без осигуровки, лекарите и болниците предпочитат да не рискуват - опасяват се, че разходите им няма да бъдат покрити.

По-добре болен, отколкото изпъден

Другата страна на въпроса е, че много от нелегално пребиваващите чужденци изобщо не смеят да ходят на лекар, защото не са сигурни, дали той няма да съобщи за тях на Службата за чужденците. Германското право доскоро изискваше лекарите да информират властите, ако са лекували хора, пребиваващи нелегално в Германия. От 2009 насам това изискване не важи и лекарите могат да запазят мълчание, но страховете на "нелегалните" си остават големи.

Поради това Етичната комисия към Германския лекарски съюз настоява за по-великодушно отношение към болните без здравна осигуровка. "Не бива да се стига дотам, че неосигурените хора с чуждестранен произход да не смеят да търсят лекарска помощ от страх, че могат да бъдат екстрадирани", казва Улрих Клевер от Лекарския съюз, който е гинеколог по професия. Той разказва за една македонка, която била болна от рак на шийката на матката, и можела да бъде излекувана в Германия, но никой не искал да поеме разноските на нелегално пребиваващата в Германия жена. Това, че като лекар не успял да преодтврати смъртта на жената, е една от причините за енергичния ангажимент на Клевер, който настоява властите да се отнасят по-хуманно към болните без осигуровка.

Таня Кронес, която застъпва същото либерално виждане сред членовете на Етичната комисия на Лекарския съюз, предлага държавата да поеме разходите за лечение на онези пациенти, чиято идентичност лекарите са запазили в тайна. "Решението на проблема е в издаването на анонимен болничен лист, какъвто в скандинавските страни, например, съществува отдавна", изтъква Кронес. Тя подчертава, че най-важното е да се прекъсне връзката между оказването на лекарска помощ и възможното екстрадиране.

Стотици хиляди гледат да останат незабелязани

По данни на Етичната комисия, в Германия живеят между 200 000 и 600 000 души без здравна осигуровка. Става дума предимно за хора с чуждестранен произход, които очакват решение по искането си за убежище, но също така и за деца, чиито родители нямат разрешение за пребиваване. В същата група попадат и българите и румънците, които пребивават в Германия нелегално и работят на черно в строителството или в частните домакинства.

Междувременно в редица германски градове има лекари и организации, към които неосигурените хора могат да се обърнат анонимно и да получат безплатна помощ. Именно от тези организации обаче съобщават, че хората без документи изчакват твърде дълго, преди да потърсят помощ. А и благотворителните организации съвсем не могат да обслужат всички, които се нуждаят от подобна помощ. Нелегалните бежанци, които работят например на полето при прибирането на реколтата, изобщо нямат шанс да получат своевременна помощ - институциите, които оказват съдействие на мигрантите са концентрирани почти изцяло в големите градове.