09 Април 2020четвъртък04:37 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Юрий Сентюрин:

Без повече пари всяка реформа е на хартия

Русия увеличава парите за наука с 28%, планира 1000 нови места за млади академични учени, обяснява руският зам.-министър на образованието и науката

/ брой: 269

автор:Дума

visibility 868

Велиана Христова и Ина Михайлова 

- Юрий Петрович, преди няколко месеца руският президент Дмитрий Медведев заяви, че науката и новите технологии играят ключова роля в стратегията за бъдещо развите на страната ви. Това намира ли реален израз в бюджета на Русия за тази и за идната година?
- Централен елемент в иновационния сценарий за развитието на руската икономика е нациаоналната система, осигуряваща необходимите условия за разработване на нови технологии, за бързото им внедряване, за постигане на мащабно производство на нови и конкурентоспособни в световен мащаб стоки и услуги.
Благодарение на предприетите в последните години мерки успяхме да се придвижим напред в практически всички основни направления за формирането на национална иновационна система. В частност, в рамките на Концепцията за дългосрочно развитие на Русия до 2020 г. е определена стратегия за преход към икономика от нов тип чрез нейната диверсификация; правителството прие система за оценяване на резултативността от изследователската дейност на научните институти; завършваме създаването на нормативна база за изследователските центрове; приет е закон за малките иновационни предприятия; направихме първите конкурси за национални изследователски университети и пр. Резултати от всички тези мерки вече имаме и можем да кажем, че макар Русия да има по-малък опит от другите развити индустриални държави в иновационната дейност, ние вече имаме дестваща национална система в тази сфера.
Колкото до бюджетите за тази година и за 2011 г. във федералния бюджет на страната за 2010 г. разходите за гражданската наука са включени към приоритетните и са в размер на 159 млрд. рубли. Тези средства са предназначени за фундаментални научни изследвания, за поддръжка на високотехнологичните отрасли и научно-техническите иновации в тях. Около две трети от средствата за гражданската наука са предназначени за националните академии на науките, за научни организации към Министерството на образованието и науката и за научни фондове. Освен това са заделени средства за наука в двата главни университета на страната, които са на отделен ред в бюджета  - Московският държавен университет "М. Ломоносов" получи 1,3 млрд. рубли за изследвания при общо бюджет 8 млрд. рубли, а на Санктпетербургския държавен университет са дадени 240 млн. рубли при общ бюджет 3,5 млрд. руб.
За 2011 г. не планираме увеличение на разходите за фундаментална наука, но за приложната наука е планиран ръст на средствата 1,4 пъти - до около 123 млрд. рубли. Общо разходите за наука в Русия през 2011 г. ще нараснат с 28% - от 159 млрд. рубли на 205 млрд. При това финансиране фундаменталните науки остават примерно на нивото на текущата година, а разходите за приложна наука се увеличават с 86 млрд. руб. до 123 млрд. руб., тоест с над 40%.
- Ниските заплати на учените в последните 20 години бяха "стимул" за изтичането на мозъци от Русия и за "изтичане" на учени към бизнеса. Има ли промени в това отношение?
- Според нас мобилността на учените е важно нещо, но много важно е това да става по двупосочна магистрала. Не трябва да се пречи на учените да заминават зад граница, но трябва да се създават комфортни условия за работата в Русия и да се привличат учени от други страни. В науката и образованието обменът на идеи и технологии е много важен процес. Миналата година направихме една крачка - като предложихме специални грантове (суми) за наши бивши съотечественици да идват да работят в наши вузове. Опитът бе успешен - над 400 души кандидатстваха за отпуснатите 100 гранта. Тази година обявихме нов проект - отделени са грантове за водещи учени от други страни, които ще работят у нас. За този проект са заложени 68 млрд. рубли за три години. Подадени са вече 507 заявки за участие в конкурса, който е организиран по международни стандарти, от тях 291 са от руски граждани, 170 от чужденци и около 40 от учени с двойно гражданство. Всяка заявка ще се оценява от един руски и двама чуждестранни специалисти, а окончателното решение ще вземат най-известните руски учени с безупречен авторитет като Анатолий Григориев, Сергей Гуреев, Лев Зелшни, Александър Макаров, Людвиг Фадеев и др.
Освен това важен фактор за повишаване на мотивацията на учените стана федералната целева програма "Научните и научно-педагогически кадри на иновационна Русия", която е разчетена за период 2009-2013 г. Целта на програмата е да задържи талантливите млади учени и чрез конкурс да се създадат младежки изследователски колективи, оглавени от водещ учен-наставник, които работят в приоритетни области. Тези групи ряботят по договор и заплащането на труда в тях е високо. Плюс това предвиждаме за три години да се създадат по същата програма и 1350 научно-образователни центрове.
- Миналата година имаше противоречие между министъра на науката и образованието Фурсенко и Руската академия на науките. Преодолени ли са те?
- Фундаменталната наука като най-важен фактор за развитието на научно-техническия потенциал е необходимо условие за развитието на иновативна икономика и в крайна сметка тя е залог за устойчиво развитие на обществото. Сега фундаментални научни изследвания правят държавните академии на науките, държавните научни центрове, отрасловите изследователски институти и вузовете. Важна роля за фундаменталните изследвания играят държавните фондове за подпомагане на науката и (или) научно-техническата дейност. Основен получател на средства за фундаментални изследвания са държавните академии на науките. За 2010 г. субсидиите за тези академии са 64,4 млрд. рубли.
Според Закона за науката и държавната научно-техническа политика държавните академии на науките имат широки пълномощия за автономно управление на своята дейност, финанси, организация и структура, на подведомствени организации, които сами създават. Имат и право на владение върху предоставените им имоти.
Руската академия на науките е основната сред тези академии. Тя е самоуправляваща се организация за фундаментални и приложни изследвания. Тя участва в координацията на фундаменталните изследвания на всички научни организации и професионални висши училища. Президентът на Руската академия на науките се избира от нейното общо събрание и се утвърждава на поста от президента на Русия. Правителството приема 5-годишни програми за развитието на фундаменталните изследвания, в момента действа такава програма, чийто срок е до 2012 г. В програмата са разписани и средствата, които ще бъдат отделени за изследванията. Акадамията на науките всяка година представя на президента на Русия и в правителството доклад за фундаменталните и приложните изследвания, за постигнати постижения. 
За развитието на академичната наука един от основните въпроси е този за увеличението на заплатите на младите учени - доктори и доктори на науките. В началото на 2010 г. президентът на Русия поръча да бъдат увеличени щатовете за назначаване на млади учени в Руската академия на науките (РАН) и на техния размер с 1000 единици. Това е изключително важна стъпка и за нейното изпълнение на РАН бе дадено допълнително финансиране 600 млн. рубли. В бюджета за 2011 г. са предвидени допълнителни субсидии за РАН, за да може в близките три години щатните места за млади учени да се увеличат с 1000 и за това се отпуска сумата 2,6 млрд. рубли, от които 600 млн. рубли са за заплати, 2 млрд. рубли са за закупуване на нови апаратури и оборудване в РАН.
- Известно е, че Русия възнамерява да вложи немалки средства и за университетите?
- Осъзнавайки важността висшето образование да се модернизира, руското правителство в близките три години ще отпусне допълнително 90 млрд. рубли за поддръжка на водещите универистети в страната - всяка година по 30 млн. рубли допълнително. Вече е формирана група висши училища, които поемат задачата да постигнат качествено ново ниво на развитие на системата на образованието, на трудовата заетост на випускниците, на развитието на кадровия потенциал, на изпълнението на изследователски задачи, създаването на нови технологии и пр. Това са университети, които вече имат чертите, характерни за водещите университети по света.
Поддръжката на водещите вузове върви по три линии. През 2009 г. бе приет специален Закон за Московския държавен университет и Санктпетербургския държавен университет. Това са двата водещи университета на Русия. Те получиха специално право да реализират основните образователни програми на вузовското и следвузовското професионално образование върху основата на собствени стандарти. Това определя тяхното особено място сред руските висши училища - не само като пазители на традициите на руското класическо образоване, но и като мултидисциплинарни образователни учреждения, обхващащи практически всички научни дисциплини и даващи универсално университетско образование.
Днес вече е заложена и мрежата на бъдещите федерални университети. Междуведомствена работна група към президента на Русия през 2009 г. създаде концепция за развитието на тези университети. Това са национални университети, които ще бъдат поддържани от държавата, за да са на световно ниво. Чрез конкурс са избрани 14 вуза, които получиха категорията "национален изследователски университет" и съществени бюджетни средства за реализиране на програмите си за развитие. Очаква се при втория конкурс тази година да бъдат определени още 15-16 вуза с такъв статут.
- В Русия има 8 университета, които вие наричате "национално достояние"? Какво е това?
- Този въпрос се преплита с предишния. В Русия има цяла група вузове, които са не само национално, но и световно достояние, и те изискват световно уважение. Въпреки това новите времена изискват да имаме и нови организационни и методически решения за интегриране на образованието и челната наука, както и адаптиране на вузовете към нуждите на работодателите. Ние трябва да осигурим "пробиви" в стратегическите направления на науката и технологиите, вкл. на образователните. Това ще повиши международната  конкурентоспособонст на руските висши училища, на икономиката като цяло, на икономиката на отделните региони. В съответствие с тази цел развитието в страната на мрежа федерални университети е стъпка в развитието на висшето професионално образование върху основата на укрепването на образователните институции и свързването им с икономиката на конкретни региони на страната. Според плановете в 8 региона на Русия ще бъдат създадени федерални университети на основата на най-големите и заслужили вузове, като към тях ще се присъединят останалите висши училища в региона.  
 Освен това планираме в Русия да се формират до 30 национални изследвателски университети, които еднакво добре осъществяват и образователни, и научни функции. Те трябва да осигуряват кадри за развитието на научно-техническия комплекс на страната, като се отчитат прогнозните преобразувания в науката и икономиката. Без допълнително финансиране обаче всичко ще остане само на думи. Затова за водещите вузове бяха осигурени допълнителни средства и някои привилегии, които им позволяват да осъществят задачите си. Това увеличение на средствата не е за сметка на останалите висши училища.   
- Кои области на науката според вас са интересни за сътрудничество между български и руски научни групи?
- Към българската наука, към българските учени, особено към Българската академия на науките ние винаги сме се отнасяли и ще се отнасяме с огромно уважение, като имаме предвид техния принос в науката изобщо и потенциала, който позволява да сме уверени, че българската наука винаги ще остане на най-високи позиции. Българските учени на равна нога сътрудничат с водещите в научно отношение държави в света. Според класацията на корпорация "Томсон" в САЩ към 1 юли 2009 г. БАН е на 634-о място сред 4050 научни организации от 148 страни в света.
При посещението ми начело на делегация в България преди месец обменихме мисли с председателя на БАН за реформите в науката в нашите две страни, набелязахме пътища и конкретни идеи за сътрудничество между нашите учени. БАН сътрудничи с 47 академии на науките в света, работи над 500 научни проекти в момента, от тях 65 са съвместни с руски учени, 35 са в областта на космическите изследвания и технологии. Днес най-плодотворно би било продължаването на сътрудничеството и в информационните технологии (например във висшата технология ГРИД), във физиката на елементарните частици и атомните ядра, в медицинските и биологическите изследвания.
- Бихте ли казали няколко думи за споразумението български студенти и докторанти да се обучават във вузове в Русия?
- То бе подписано на 14 октомври в Москва от нашите министерства на образованието и науката. На среща на министър Сергей Игнатов с ректорите на руски вусши училища бяха обсъдени възможностите за сътрудничество и в частност въпросите за това български студенти и докторанти да се обучават в наши вузове. Министър Игнатов отбеляза, че България е привлекателна за съвместни образователни и научно-технически инициативи с Русия, защото може да е площадка за придвижване на общи проекти към Евросъюза. Министър Фурсенко от своя страна потвърди готовността на руското правителство да подкрепи съвместни изследователски програми на руски и български висши училища и каза, че финансирането на такива програми е възможно на основата на паритета.
- Доста се говореше, че би било полезно да се създаде българо-руски университет в България. Има се предвид самостоятелен университет, или съвсемстен с някой от българските вузове?
- Казахте ключова дума за отговора ми: "полезно". При съвременните условия за образователното пространство на всяка държава е изгодно и полезно не само да попива, преработва и генерира нови идеи, но и да ги предава на другите. Според Световната търговска организация новите възможности в образователния пазар в света възлизат на 50-60 млрд. долара и постоянно растат. Според експертите на ЮНЕСКО оказването на образователни услуги на чуждестранни граждани се превръща в един от най-доходните видове експорт през ХХI в.
Конкретно. В няколко вуза на България се подготвят в момента съвместни българо-руски програми. След завършване на обучението си в тях студентите ще получават две дипломи - руска и българска. От ноември т.г. в СВУБИТ стартират две такива програми - "Мениджмънт на книгоиздаването" и "Информационни технологии в медийната индустрия". Ще преподават професори и доценти от СВУБИТ и от Московския държавен университет по печата "И. Фьодоров". Освен това в Русенския университет се адаптира съвместна програма със Санктпетербургския политехнически университет - за подготовка на специалисти в областта на енергетиката. Има решение да се организира Център за славянски езици и магистратура по журналистика заедно с Волгоградския университет.
Редица български вузве от своя страна предложиха да създадат в своите структури съвместни българо-руски факултети. Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" например е разработило концепция и заедно с Московския университет по пътни съобщения и Руския държавен университет по нефт и газ "И. Губкина" се готвят да организират българо-руски инженерен факултет, който се надяваме да бъде създаден в недалечно бъдеще.
Сред най-важните набелязани задачи е и създаването на Ассоциация на руските и българските вузове и представителите на деловте кръгове. Министър Игнатов и председателят на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов в наша среща неотдавна изказаха подкрепа за създаването на такава асоциация. Според нас за нейни членове трябва да бъдат привлечени преди всичко висшите училища от двете държави, които вече са изразили заинтересованост за съвместна работа и имат двустранни партньорски връзки. Разбира се, в асоциацията ще членуват водещите руски вузове, които вече активно работят за съзаването на съвместни програми. Освен споменатите сред тях са и Московският държавен технически университет "Н. Бауман", Националният изследователски технологичен университет МИСиС, Националният изследователски ядрен университет МИФИ и редица други.

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 68

Трезорите предлагат кредитна ваканция до 6 месеца

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 68

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 296

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 105

/ брой: 68

Датата

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ