Без очаквания, но и без обезсърчение

В историята на отношенията Москва-Вашингтон май няма среща на върха, която да е била посрещана толкова невъодушевено, дори скептично, както предстоящата на 16 юни в Женева среща между президентите Владимир Путин и Джозеф Байдън. Всеки случай подписване на документи е малко вероятно.
Москва не очаква от срещата презареждане на отношенията между Русия и САЩ, отрезвяващо заяви президентският говорител Дмитрий Песков, макар да призова да не се принизява значението на това събитие. По думите му "инерцията на негативния потенциал, натрупан в двустранните отношения" дава своя отпечатък.
Срещата няма да доведе до пробив или до някакви отстъпки от някои от страните, предвиди  пред ТАСС и професорът политолог Кимбърли Мартен от Бърнард колидж на Колумбийския университет.
Информацията от Кремъл гласи, че президентите ще обсъдят състоянието и перспективите на руско-американските отношения, проблематиката на стратегическата стабилност, както и актуални международни въпроси като взаимодействието срещу пандемията и регулирането на регионалните конфликти.
Във Вашингтон пък неведнъж са казвали, че за заинтересовани от диалог и взаимодействие с Русия по теми от взаимен интерес.
Там е работата, че тези теми са колкото пръстите на една ръка. Докато конфликтните теми са многократно повече - и американските санкции срещу Русия, и украинската политика на Вашингтон, и подстрекаваната от него геополитическа обсада срещу Русия от към Запад, и хибридната му война срещу руския свят, и намесата му във вътрешните работи на Русия и в постсъветското пространство, и Сирия или Венецуела, и киберсигурността, и правата на човека и прочее. По тези теми двамата президенти най-много да потвърдят разминаванията си, вероятно и взривоопасните червените линии, които според тях не бива да се прекрачват. Макар че някои от тези теми Байдън вече даде заден явно по конюнктурни съображения (отказа някои санкции срещу руския газопровод "Северен поток-2", реагира вяло на случая с Протасевич и кибератаките срещу американски мишени, приписвани на Русия). Появиха се и коментари, че Байдън може да даде сигнали и за още повече отстъпки в бъдеще, за да прикотка Русия поне към неутралност в глобалния американски конфликт с Китай.
Появиха се догадки на какви ответни отстъпки ще е готов и Путин - дали ще премести Алексей Навални от затвора под домашен арест или ще е склонен да извади САЩ от списъка на неприятелските държави. Но всичко това са само предположения, лъхащи донякъде и на спекулации.
Фактически една от малкото теми не само от взаимен, но и от световен интерес, е стратегическата стабилност и особено контролът над въоръженията, включително ядрените. Може дори да се каже, че това е единствената тема от такъв интерес. Според съобщенията Путин и Байдън ще й отделят първостепенно внимание. От една стана, трябва да се направи преглед как се изпълнява продължения с 5 години през февруари т.г. договор за стратегическите ядрени оръжия (известен като СТАРТ-3), а от друга, трябва са се мисли какво да се прави с тези оръжия след изтичането на договора през февруари 2026 година.
Проблеми има и по двете направления. От публикувания на 26 май от руското МВнР преглед на договора стана ясно, че САЩ нарушават или манипулират с някои от условията му, за да си издействат известни предимства по някои класове оръжия. Очевидно е, че Путин ще поиска обяснения от Байдън, за да не се нарушава стратегическия паритет. Не е изключено двамата да обсъдят бъдещи мерки за контрола върху договора.
Но не по-малко важно е какво ще се прави след изтичането на договора. Защото се появиха нови видове оръжия, които изискват и нова правно-договорна рамка. Русия е принудена да се въоръжава не просто със скоростни ракети от извън орбитата на въображаемото, но и с оръжия, които могат да променят посоката "на своя глава" и поради това е трудно да им се противодейства. Какъв ли трябва да е договорът, който да дава на САЩ усещането, че не са поне толкова беззащитни? От друга страна, ако допуснем, че Русия и САЩ се договорят за ядрените паритет на азиатския терен, там обаче присъства и Китай, обявен от Америка за по-опасен и от Русия. А вече и ядрената Северна Корея. Дори Америка да им противопостави необходимия за защита й ядрен арсенал, уязвима ще се почувства Русия, защото ядрените оръжия на САЩ на азиатския терен ще бъдат повече от нейните. Ще е достатъчен ли тогава само двустранния договор Русия-САЩ за глобалния стратегически паритет? Да не говорим за появилите се "ядрени скакалци" или безпилотниците, срещу които също ще е трудно да се противодейства. Плюс проблемът за ракетите със среден обсег.
Пред ТАСС експертът Дарил Кимбъл от влиятелната американска Асоциация за контрола над въоръженията заяви, че "двете страни трябва да определят дата за начало преговори за (по-нататъшното) ограничаване на ядрените въоръжения". Той уточни, че става дума за споразумение след сегашния договор СТАРТ-3. Експертът призова двете страни "да започнат работа колкото се може по-бързо", защото "всичко ще бъде сложно, ще отнеме много време". Ако Путин и Байдън се договорят в Женева да стартират такъв процес с последващи преговори, тогава призивът на Дмитрий Песков "да не се принизява значението на срещата им", не би звучал като гримиране на сбръчканата невъодушевеност отпреди срещата.