Без нов социален проект ще си останем в политическата масовка

Ще започна с обвиненията срещу левицата, че залага на носталгията по социализма и това не е път напред към бъдещето, а назад към миналото. Може би щях да се съглася, ако припомнянето за предимствата на социализма беше носталгия към миналото. Но не е така. Добрите неща от миналото, които споделят младите хора, няма как да е носталгия, защото те не са живели тогава. Всъщност това е техният опит да очертаят едно по-добро бъдеще, в което да има развита индустрия, социално равенство, достъпни за всички образование, здравеопазване и култура, по-голямо уважение към труда, отколкото към капитала, без да се губят демократичните права и постиженията от прехода. Това са идеали за бъдещето и към реализирането им трябва да се насочи обществената енергия.
Важна ли е идейната дискусия? Да, в БСП винаги я е имало, макар че невинаги е влияла върху практическата политика. Имаше време, когато усилията ни да променим БКП/БСП бяха насочени към нейното социалдемократизиране и тогава това беше правилната посока. Но БСП заедно с европейската социалдемокрация еволюира твърде надясно към политическия център и загуби своята идентичност.
Затова днес усилията ни трябва да бъдат насочени в друга посока: към търсене на лява идентичност. Следвайки традиционния марксистки модел, според мен, усилията ни трябва да се насочат към формулиране на нов социален проект, а не към смекчаване на противоречията на капитализма. Без нов социален проект лявото в България ще продължава да крее.
Организационен ли е проблемът на БСП? Сигурно има какво да се подобри в организационно отношение, но големият проблем на левицата е едновременно теоретичен, а и практически. Без ясна идейна идентичност, която да я отличава от другите формации от дясно и центъра, БСП няма да си върне симпатиите на хората (не на всички, а само на социално чувствителните). Но как идеите да достигнат до хората? Това може да стане само чрез всекидневна работа сред хората и за хората. Идеите трябва да се формулират, но за да се реализират, трябва да се превърнат в дела – от малките прояви на взаимопомощ към по-широките практични инициативи.