Без(умна) отбрана

Пръв би камбаната полският външен министър Радослав Шикорски. Както се полага в последно време, когато предстои някоя нова голяма случка, "новопокръстените" (атлантици) от Източна Европа се правят на по-големи християни от папата. В края на март в реч пред полския Сейм той заяви немислимото допреди няколко години - има вероятност Европейският съюз да се разпадне, а САЩ да напуснат НАТО. "Изморени от пестеливостта на държавите по отношение на бюджетите им за отбрана, както и от цялостната неефективност на Европа, САЩ ще напуснат НАТО", заяви тогава Шикорски. След което изплака голямата си болка - ако войските на САЩ напуснат Стария континент, Полша щяла да се изправи сама срещу "все по-агресивната Русия". Но да оставим настрана психическата зависимост, по думите на журналиста Бронислав Лаговски, на полските политици от Русия. Шикорски всъщност използва парламентарната трибуна във Варшава, за да подготви публиката за предстоящата на 20-21 май среща на НАТО в Чикаго, под наслов "Глобални кръстопътища". На нея се очакваше, че ще бъдат взети решения за кардинална реформа на алианса, която доби известност под името "Умна отбрана". Хапливците впрочем вече попитаха: "А досега отбраната глупава ли беше?" - но това между другото.
В какво се състои бъдещата реформа? Конкретиката е малко, но замисълът е следният - да се дават по-малко пари за същата работа. На български имаме израз "с трици да ловиш маймуни", което означава, че дадена работа няма да бъде свършена поради липсата на нужните ресурси. С НАТО обаче положението е по-сложно и по-опасно за държави като нашата.
Програмата "Умна отбрана" има 25 проекта и е разчетена да бъде завършена в следващите осем години до 2020 г. Тя предвижда три ключови промени, които пряко засягат и ограничават суверенитета на страните-членки. Първо, националните бюджети за отбрана да бъдат съгласувани с централата на НАТО. Второ, държавите-членки да се откажат от някои видове войски и въоръжения и да преминат към тясна специализация. Трето, да се премине към съвместно обучение на летци, логистика, техническо поддържане на самолети и вертолети, общо използване на складове за муниции, горива и т. н. Т. е., грубо казано, се предлага нещо като военен аналог на социалистическия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). Припомняме, че при създаването на СИВ България и Унгария закриха съществуващите дотогава местни авиационни индустрии, защото с това щяха да се занимават други държави. Нещо подобно ни готвят и сега, но ако в икономиката е търпимо за загубиш някой сектор, но пък да развиеш друг, в отбраната нещата не стоят точно така. Ако една страна няма бойна авиация, то тя, в съвременните войни, вече е загубила сражението още преди то да е започнало.
Не напразно споменахме авиацията. На срещата в Чикаго беше решено ротационното патрулиране на небето на трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония, от натовски самолети да бъде продължено безсрочно. С това на прибалтийците се дава гаранция за въздушен суверенитет и те се "освобождават" от необходимостта да закупуват изтребители за тези цели. Ако България не съумее да замени в скоро време наличните си десетина изтребителя с по-нови и модерни, нас ни чака същата участ. Имаше дори разговори, че това могат да бъдат турски или гръцки изтребители... Някой може и да се радва, че ще бъдат спестени пари от държавния бюджет, но от това срамът от загубата на поредната доза национална независимост няма да бъде по-малък. Впрочем сегашните управници на България изобщо нямат подобни терзания, което силно облекчава реализацията на горната хипотеза. Още в края на миналата година, на последното за 2011 г. правителствено заседание, премиерът Бойко Борисов се обърнал към военния министър Аню Ангелов: "Защо всяка държава да купува танкове, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не? Знаете ли колко пари ще се спестят, Ангелов?", разкрива мислите на Борисов стенограмата от заседанието. Борисов пита и сам си отговаря: "Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане". От което всъщност разбираме, че министър-председателят на България няма нищо против и дори ще се радва, ако малката ни армия загуби напълно способностите си да окаже дори символична защита на територията на страната. Така че очаквано адептите на програмата "Умна отбрана" няма да имат никакъв проблем с пословичното вече българско "Да, сър".
Пред руския вестник "Комерсант" представителят на НАТО румънката Оана Лунджеску дава и други примери - преди години Дания се отказала от подводния си флот, а Чехия с големия си опит в ядрената, химическата и бактериологичната защита можела да бъде по-полезна на НАТО с такива бойни части, отколкото ако се опитва да поддържа всички родове и видове войски на класическата армия.
Истинате е, че се предлага неглижиране на националните армии и появата на армия на НАТО. Т. е. на нещо, което може да бъде управлявано не от парламентите на държавите-членки, а от чиновниците на алианса, които пък ще слушат силните в съюза - преди всичко САЩ и верния им съюзник Великобритания. Това означава, че никой няма да пита България дали иска или не да участва в поредната война на Вашингтон. Частите ни за бързо реагиране ще бъдат вдигнати по тревога и изпратени в някоя недодемократизирана докрай държава, без никой да пита Народното събрание. Харесва ли ви това? Именно наличието на парламентарно одобрение е един от основните препъникамъни пред "Умна отбрана". И инициаторите признават проблема, но го виждат в друга светлина. Според аналитика на Американския атлантически съвет Джордж Бенитес "главният проблем се крие в бюрократичната инерция и личната заинтересованост на отделни лица да съхранят статуквото", а също и на чиновниците от средния ешелон. Това, че г-н Бенитес вини бюрокрацията, е разбираемо, но фактът, че не включва в сметките си чувството за самосъхранение на нациите, за национално достойнство, за национални интереси извън рамките на "атлантическите", т.е. американските интереси, е поредното доказателство за презрението на атлантиците към националното в Европа.
Защо обаче НАТО след толкова десетилетия благополучно съществуване се решава на подобна кардинална реформа? След края на студената война НАТО неочаквано се оказа в ролята на героя на Оноре дьо Балзак от "Шагренова кожа" - колкото повече желания му се изпълняват, толкова повече се съкращава животът му. Свиването на военните бюджети след рухването на СССР беше компенсирано с разширяване на участието в задгранични мисии, войни, глобални проекти като ПРО. И това всичко гълта пари, без да носи политически дивиденти. Световната икономическа криза само ускори процеса. За миналата година само четири европейски държави са успели да покрият изискването за 2% военни разходи от БВП - бедната Албания, банкрутиралата Гърция и богатите Франция и Великобритания. Другите пасуват, защото има сериозен риск избирателите да не разберат политиците си защо харчат пари за скъпи въоръжения, а не ги дават за справяне с кризата. САЩ също сериозно съкращават военното си присъствие в Европа и без това от 20 години насам не е ясно защо още държат войските си на континента.
Друг проблем е непрекъснато нарастващите цени на въоръженията. САЩ, Великобритания, Франция, Германия не могат да си позволят технологично изоставане, но това си има цена. Но се оказа, че не може едновременно да се закупуват изтребители от пето поколение и да се водят две локални войни. Трябва да се избере едно от двете, защото иначе водещите атлантици стават за смях. Военната операция срещу Либия потвърди тази тенденция. При цялото си богатство европейските съюзници на САЩ, които се опитваха да действат сами, се оказаха неспособни да проведат въздушната операция без подкрепата на Вашингтон. При това ставаше дума за ограничени действия срещу слаб противник, който нямаше възможност да отговори адекватно на агресията. Не напразно именно след операцията срещу Либия бившият вече министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс коментира, че тя по-скоро е показала слабостта на НАТО, а не силата на алианса. Гейтс заяви тогава, че ако финансирането на НАТО остане на сегашното ниво, то съюзът рискува да се превърне в "колективно стратегически несъществен". Освен военнотехническия аспект конфликтът в Либия показа, че политическата нееднородност на НАТО не само се запазва, но и расте. Германия например отказа да участва в агресията. Събитията от последните месеци затвърждават тази тенденция - Франция обяви, че се изтегля предсрочно от Афганистан, независимо какво мислят за това във Вашингтон. Следователно пред американците стои въпросът как да накарат съюзниците си да играят по тяхната свирка, в интерес на техните интереси, които се простират по цялото земно кълбо. "Умна отбрана" е начин те да бъдат поставени в положение, в което да не могат да откажат. Но както винаги се случва, големите - Франция или Германия, ще намерят начин да защитят националните си интереси. Малките страни в алианса, преди всичко тези от Източна Европа, сред които и България, ще бъдат лишени от тази възможност. Те фактически ще бъдат "разоръжени" от сложни отбранителни системи, които им гарантират някакъв военен суверенитет. "Услугата" да ги използват ще бъде предоставена от САЩ или държавите от Западна Европа. В замяна ще бъдем използвани за "пушечно месо" в бъдещите конфликти, които вече мержелеят на хоризонта. Друго нито има какво да предложим, нито има какво да искат от нас.
Впрочем НАТО продължава да бъде един атавизъм от времето на студената война. Тази организация е била замислена като елемент от двуполярното противопоставяне. Тя не можа да се приспособи към новите условия в света и никаква "умна отбрана" не може да отмени логичния й край.