Бесовете, които съсипаха България или Кой е днешният българоубиец
/ брой: 86
В края на миналата седмица с един колега минахме през Северозападна България – един прекрасен край, но отдавна забравен и от Бога, и от царя, и наречен преди години от някакъв хитроумник с перверзно чувство за хумор „Северозападнала България“.
Та, пътувахме с този мой колега през селата на Северозападна България.
Кошмарна гледка. Опустели къщи, разградени дворове, бивши градини и бивши ниви, обрасли с бурени, изтърбушени бивши училищни сгради, черква с килната камбанария. По улиците няма жив човек. Дори безстопанствени полуподивели кучета няма. И кръчми няма в селата, през които минахме. А знае се, че в България село без кръчма, без черква и без училище, не е село. В тези села и известната от миналото троица – кмет, поп и даскал, я няма. Защото, казах вече, черквата е с килната камбанария и със заключена с ръждясал катинар порта (какъв ти тук поп!), училището е с издънени врати и потрошени прозорци (какъв ти тук даскал!), а и кмет няма, защото тези села нямат кметове, тях ги управляват кметски наместници, които обикновено живеят в някой близък град и не ги избират местните жители, а биват назначавани по партийна линия.
Да, кошмарно преживяване беше това пътуване. Влизаме в поредното село. Часът е осем и нещо вечерта. Но вече е непрогледен мрак. Същевременно е рано за сън. А прозорците на всички къщи са слепи. Тъмни. Значи в тези къщи просто няма хора.
Я, ето! На една къщица едно прозорче свети! Едно-единствено в цялото село! Светъл лъч в тъмнината, както би рекъл някой казионен поет от близкото минало!
Обаче колегата, държейки здраво волана, за да преодолее успешно поредната дупка на пътя, рече:
- Кажи ми кой е тоя българоубиец, който на сто слепи къщи е оставил една едноока?!
Не можах да му отговоря.
Но той сам си отговори, цитирайки почти дословно Светото писание:
- Името му е Легион, защото са много тези бесове!