Беса Лугичи: На Балканите класическата музика се цени
В Косово трябва да има опера, смята талантливата млада певица
/ брой: 48
Интервю на Елиана Митова
Беса Лугичи е от младите певчески дарования, които правят активна оперна кариера у нас. По произход е от Косово, част е от колектива на Старозагорската опера. Беса се дипломира през 2008 г. във факултета за оперно изкуство в Университета в Прищина при проф. Ахмет Дергути. Защитава магистърска степен по пеене при проф. д-р Мария Муратовска в Скопие. Печели първа награда от Международния конкурс на фондация "Арс Косова", както и наградата за най-добра интерпретация на творби от албански композитори. Носителка е и на първа награда в Международния конкурс "Jorgjia Truja". Специализира в Италия. През 2011 г. прави първите си стъпки на професионална сцена в ролята на Лиу от "Турандот" на Пучини в Националната опера в Тирана. Следва дебют като Донна Елвира в "Дон Жуан" на Моцарт на същата сцена. Гостува на фестивали в Косово, Албания, Македония, Германия, Франция, Хърватия, Австрия и страни от Източна Европа. През октомври 2013 г. Беса Лугичи печели Голямата награда на Първия международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай" в Панагюрище. Най-новата й роля е Инес в "Африканката" на Майербер в Стара Загора. Заглавието се играе за първи път у нас.
- Беса, как се чувствате в Старозагорската опера?
- Като у дома. Директорът Огнян Драганов е чудесен режисьор и разбира от оперен мениджмънт. В Стара Загора изиграх "Травиата", "Лучия ди Ламермур", "Бохеми". Сега подготвям Маргарита от "Фауст".
- Какво ще кажете за ролята си в "Африканката"?
- Обемна и трудна, но прекрасна. Едновременно с "Африканката" трябваше да правя на френски и "Таис" от Масне в Гданск. Потръгна ми напоследък с френския език. В "Африканката"съм сама на роля, всички други персонажи са застъпени от двама певци. А Вера Немирова е фантастична режисьорка, истински фонтан от идеи. Правим една сцена, след малко тя подсказва нови идеи за нея. Партньорството с румънеца Даниел Магдал е удоволствие, защото той е играл Васко да Гама на много места по света.
- Какъв е приносът на Христина Ангелакова за изграждането ви като певица?
- Огромен. Работеше с мен всеотдайно. Идваше на спектаклите ми дори в Албания. Христина много ми липсва.
- В Косово ценят ли оперното изкуство?
- Проблемът е, че нямаме подходяща сграда за оперни спектакли. А публиката има интерес. Надяваме се с новото правителство да се разберем по въпроса, че в Косово трябва да има опера.
- Къде пеете напоследък?
- В България и Полша. Много хубави са впечатленията ми от Гданск. Там се срещнах с маестро Хосе Мария Флоренсио от Бразилия, чудесен диригент. Оркестърът е отличен, певците са много добре подготвени. За моя радост в спектакъла участва и българинът Ивайло Михайлов.
- Имахте привилегията да музицирате заедно със Софийската филхармония. Как се работи под палката на маестро Найден Тодоров, нейния ръководител?
- Найден Тодоров е великолепен диригент, познава музиката в дълбочина. Винаги е усмихнат и те кара да се чувстваш комфортно. За трети път работя с него. Имахме гала концерт в Косово, после изпълнихме Реквием на Моцарт в Правец в памет на Христина Ангелакова. Направихме Реквиема и в София, а зала "България" беше пълна.
- Съпругът ви не се ли сърди, че пътувате много, а не си стоите у дома?
- Няма как! Флорен, моят мъж, е интелигентен човек и съзнава, че си обичам работата. Имаме дъщеричка - Луна, през април става на 2 години. Живее в Прищина с баба си. Ако отсъствам повече от месец от къщи, вземам я с мен. Свикнала е вече да пътува. Мъжът ми е икономист, с широки културни интереси. Чувствам се щастлива, защото на Балканите класическата музика се цени и се възприема положително от публиката.