Белица

Градът на будните българи в полите на Рила - Белица, е скован от страх.
Яко момчета бият. Едни българи бият други българи безнаказано. Пребити хора, потрошени с бухалки автомобили, счупени бутилки в главите на съграждани.
Полицаите гледат и мълчат. Както гледаха в Катуница. Не са се намесили дори и при паленето на българския трибъгреник на площада.
Недоволни от вота въвеждат "пряка" юмручна "демокрация". Притискат и заплашват всеки, който не е гласувал за подкрепения от ГЕРБ на балотажа.
И това - вече четвърти ден.
Едни вилнеят, а други не смеят да отидат на работа и през нощта се барикадират в къщите си и треперят. Местен политически лидер е с разбита глава и счупени ребра.
Пред очите на полицаите. Които гледат да не се намесват - бранят властта. По-точно - партията на власт.
Цветан Цветанов се върна в МВР, но не взема никакви мерки. Виновниците са ясни, всички ги познават, но все още нито са хванати, нито наказани. И продължават да отмъщават на всеки, за когото смятат, че е виновен за изборния резултат. Правят се, че не са и чували за законния път - да подадат жалба и да поискат касиране на изборите.
Нашата полиция ги пази. Бабаитите.
Същият министър Цветанов вчера беше в т.нар. Народно събрание. Никой от опозицията не събра смелост да го попита какво точно става в Белица.
А Белица не е в друга държава и в друг свят. Тя е част не само от историята на България, но и днешна България.