Белград бие отбой?

Белград планира да предложи на Прищина  териториална размяна - част от Южна Сърбия за Северно Косово. Това съобщи ДПА, цитирайки белградския вестник "Блиц", който от своя страна се позовава на сръбски дипломатически източници.

За да направи офертата си по-привлекателна, Сърбия, подкрепена от съюзничката си Русия, ще спре блокадата на Косово в ООН, твърди изданието.  В районите на Южна Сръбия, за които се твърди, че ще бъдат предложени, живее предимно албанско мнозинство, докато сърбите доминират в Северно Косово. И двата района са невралгични и с голям потенциал за нестабилност.

Косово е бивша провинция на Сърбия с 90% албанско население, която обяви независимост през 2008 г., девет години след като НАТО прогони сръбските сили за сигурност оттам, за да сложи край на войната, напомня ДПА.

Повечето западни страни и съседите признаха Косово, но Сърбия, благодарение на правото на вето на Русия, досега блокира Косово да получи място в ООН и да стане пълноправна страна.

Дипломатически източници заявиха пред "Блиц", че Белград смята предстоящото решение на Международния съд, който обсъжда сръбското оплакване срещу сецесията на Косово за добър момент за издигането на инициативата за размяна на територии. Неангажиращото решение на  Международния съд в Хага, смятано за подходящ момент за призив от Белград за нови преговори за Косово, се очаква около 22 юли, според ДПА.

Междувременно председателят на комисията по външната политика в сръбския парламент Драголюб Мичунович заяви, че приемането от Европейския парламент на резолюция за Косово, с която се призовават членките на ЕС, които не са признали независимостта на Косово, да направят това, е засилване на натиска от страна на привържениците на отцепването на Косово, предаде ТАНЮГ. В четвъртък Европарламентът прие с гласовете на 455 депутати резолюция за Косово, с която призовава членките на ЕС, които не са признали едностранната независимост на Косово, да го направят. Против бяха 150 депутати. Косово  е признато за независима държава от 22 членки на ЕС. Пет страни - Гърция, Кипър, Румъния, Испания и Словакия, не са признали новата държава.

Мичунович подчерта, че трябва да се изчака краят на юли и мнението на Международния съд в Хага за законността на обявената независимост на Косово и тогава "да се прави реална политика".

Политическият директор на сръбското външно министерство Борко Стефанович направи оценката, че резолюцията има декларативен и политически, а не задължителен характер. Стефанович отрече информациите в отделни медии, че Сърбия е получила сигнали от САЩ и западните си партньори да "успокои страстите" около Косово. Според него  можело да се очаква "в най-кратък срок да започнат преговори между Белград и Прищина за бъдещия статут на Косово".