Белгийската писателка и актриса Изабел Уери пристига в София
С модернистичния си роман "Мерилин обезкостена" тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз
/ брой: 83
Белгийската писателка, актриса, певица и режисьорка Изабел Уери ще представи българското издание на отличения си с Наградата на Европейския съюз роман "Мерилин обезкостена" на 16 април (четвъртък) от 18 ч. в залата на Чешкия център (ул. "Георги С. Раковски" 100). Книгата е включена в поредицата на ИК "Персей", подкрепена от програма "Творческа Европа" на ЕС. Събитието се организира съвместно от издателството и Чешкия център, научи ДУМА от Пламен Тотев.
Изабел Уери е родена в Лиеж. Успехите й на театралната сцена се дължат на собствените й текстове ("Смъртта на прасето", "Базар за портокали", "Госпожица Ари гола"...). Спечелила е наградата на белгийските театрални критици (2008). Авторка е на романа "Господин Рене" (въображаема биография на белгийския актьор Рене Ено) и "Поемите на Ивет". С втория си роман "Мерилин обезкостена" печели Наградата за литература на Европейския съюз през 2013 г.
"Мерилин обезкостена" е модерен роман за един живот, за една идентичност, за една събуждаща се жена, за възхищението от живота, стигащо дори до силно желание за двойственост, за откриването на любовта и свободата. Това е разчленяване на душата на едно момиче през три стадия от живота му, пътуване сред мислите на Мерилин (изборът на името съвсем не е случаен и е заигравка с култа към Мерилин Монро). Тя споделя размишленията си, откритията си, търсенето на перфектната любов, срещите си.
Три обезкостявания, три отделни периода. 6-8 години - времето на невинността, на надеждата и на очакването. 25 години - времето на разочарованията, на мечтите, на експерименталната любов с много партньори, на разцъфването. Мерилин се раздвоява, изследва половете, формите. А след това идва времето на посвещението, на пълнотата, на успокоението, срещите с мъката, конфронтацията със смъртта, с Господ.
Авторката спряга живота във всички времена, съгласува щастието и любовта в множествено и единствено число, без ограничения и без да я е грижа за правописа и общоприетата пунктуация. Тя жонглира с думите, за да пръсне с блясък идеите си, чувствата си. Един модерен, съвсем нетрадиционен стил, понякога грапав, но никога невинен, отбелязва критиката.