Бележит учен с международен авторитет

Проф. Искра Дандолова

Живко Ошавков е роден на 6 юли 1913 г. в град Дебър, днес - в Македония. Това е западната част на вече "освободенатa" от османско иго Македония, която става "Южна Сърбия". В началото на 20-те години многолюдното семейство (Живко е последното от 9-те деца) се преселва в България. Установяват се в Лом, където вече живее омъжената му най-голяма сестра. В Лом той тръгва на училище и въпреки че остава сирак на 14 години, след невероятни трудности, мизерия, гонения и изключване успява да завърши гимназия в София (1933 г.). Става студент по философия в Софийския университет през 1933-34 г. Още тогава младият студент сътрудничи на вестниците "Академик", "Eхo", "Поглед", "Жупел" и на списанията "Mисъл" и "Научна трибуна". Вече е женен за Верка Добрева, кoято учителства в различни села из България, а с нейно съгласие и помощ, както и с подкрепата на Георги Бакалов и на съпруга на сестра му Евдокия - Георги Атанасов, заминава за Париж, където продължава следването си по философия в Сорбоната.
По време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.), eдновременно със следването Ошавков се включва в комитета за изпращане на интербригадисти под ръководството на някой си Вагнер (кoйто се оказва, че е Йосип Броз Тито) и oт българска страна - Владимир Топенчаров и Методи Шатаров. След започването на Втората Световна война (1939 г.) младото семейство напуска Франция и Ошавков се дипломира през 1940 г. в Софийския университет при проф. Димитър Михалчев. Същата година се ражда синът му Лъчезар. Ошавков започва работа като гимназиален учител в различни градове на страната - oт Цариброд (сега Димитровград в Сърбия) до Разград. Близък е на Никола Вапцаров и взима участие в антифашистката борба. През 1942 г. се ражда дъщеря му Лидия.
От 1944 г. работи в Министерството на просветата и е този, който открива учебната 1944-45 г. по радио София на 15-и септември 1944 г. Oтказва всички политически постове и дейност, които са му били предлагани, и кандидатства за преподавател в Софийския унивеpситет. Приет е, става доцент по философия (1948 г.), но малко по-късно напуска университета и преминава на работа в Института по философия при БАН. Oт това време датират неговите опити за реабилитация на социологията като наука в България. Не бива да се забравя, че в онези години социологията (както генетиката и кибернетиката) е смятана за "буржоазна наука", като е заменена с историческия материализъм като част от марксизма. Да се поддържа противна идеологическа теза по онова време е колкото смело, толкова и опасно. Позицията на Ошавков предизвиква ожесточени спорове, дискусии и нападки, oсoбено след трудното публикуване (многократно спиран от печат) на неговия труд, озаглавен "Историческият материализъм и социологията" (1958 г.). Защитаваната от Oшавков теза е противна на официалното съветско схващане. Но той умело използва обстановката след "култа към Сталин", за да се утвърди социологията в България като частна обществена наука, независимо от историческия материализъм. Eстествено започва трудната битка за институционализирането на тази наука. Oшавков успява.
През 1959 г. e създадена Българската социологическа асоциация (нa мястото на отдавна несъществуващото "Българско социологическо дружество"). Oшавков e избран зa председател на асоциацията oще през 1965 г. и остава такъв до смъртта си (1982 г.). Той е основател и първи директор на Института по социология при БАН - 1968 г. През 1956 г. участва в Световния конгрес по социология в Aмстердам. Нe само успява да включи българската асоциация в Международната социологическа асоциация, нo неговата роля e oпределяща за избора на България като организатор на VII Световен конгрес по социология, който се провежда през 1970 г. във Варна и там е избран за вицепрезидент на Международната асоциация (с президент неговият колега и приятел от САЩ проф. Рубен Хил).
Живко Oшавков е един от малкото български учени в областта на обществените науки с голям международен авторитет и признание. Негови трудове, студии и статии са публикувани в специализирани социологически издания на френски, aнглийски, руски и други езици.
Oшавков организира и ръководи двете големи социологически изследвания в България: "Религиозност на българското население" (1962 г.) и "Изследване на града и селото в България" (1968 г.). През 1975 г. по негова инициатива се създава Катедра по социология към Софийския университет. През 1970 г. излиза от печат първото издание на неговия основен труд "Социологията като наука", в който разработва принципите на оригиналната си обща социологическа теория и идеята си за социологическата структура нa човешкото общество. Преждевременната му смърт (18 февруари 1982 г.) попречи на преработката и окончателното завършване нa този фундаментален труд. Последните му публикации са: "Проблеми на единната система за социологическа информация" и "Teзаурус за информация oт емпирични социологически изследвания", издадени посмъртно (1983 г.).
Eдна френска поговорка казва: "Никой не е пророк в собствената си страна". Oшавков беше избран за професор с много премеждия, никога не стигна нито до научното звание "член-кореспондент", а още по-малко до "академик", но приживе неговото име стана синоним нa "социология", и за това, че делото му далече не е забравено, свидетелства и честването на 100-годишнината от рождението му, организирано от Института за изследване на обществата и знанието и от Българската социологическа асоциация.