Бедните - още по-бедни

Донка Михайлова

Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов заяви, че е възможно минималната работна заплата да бъде увеличена, без заедно с това да нараснат и формираните на тази основа социални плащания. Той изрази становище, че "ако има увеличение на минималното възнаграждение, то трябва да бъде направено така, че социалните плащания да не се обвързват с нарастването му, защото в момента на криза държавният бюджет не може да си го позволи".
С това изявление най-социалният мъж на държавата всъщност изразява философията на управление на ГЕРБ - щом има натиск за решението на един проблем на парче - да отстъпим, а за останалото - няма пари. До следващия натиск. За социалната справедливост да мисли някой друг. Може би тези в опозиция... Всъщност никой в тристранката не се замисли, че по този начин се променя философията на социалната защита на хората, създавана дълго време с редица нормативни решения. Решения, които бяха насочени към създаване на основите на минимални социални стандарти, предпоставящи социалната справедливост в обществото - парични обезщетения за отглеждане на малко дете, равни на минималната работна заплата, гарантиран минимален доход, месечни социални помощи, базирани на гарантирания минимален доход, енергийни плащания...
Да увеличиш минималната работна заплата, без да мислиш за нарастване на социалните плащания в една държава, е все едно в клас на първокласници да тъпчеш с хранителни добавки учениците с четни номера, като за сметка на това да лишаваш от вода и храна тези с нечетните. Резултатите са клас от несъразмерни и озлобени помежду си деца.
Ролята на социалния министър е да носи отговорност за социалната справедливост в обществото. В случая - за работещите бедни и за неработещите бедни. Синдикатите са прави - те носят отговорност за работещите. Прави са да искат минималната работна заплата, след приспадане на осигуровки и данъци, да покрие границата на бедността - 211 лв. Това е справедливо за 162 000 работещи бедни българи, от които 125 000 са заети в частния сектор и 37 000 -  в обществения сектор. Правителството обаче следва да се замисли, че в Съвета за тристранно сътрудничество то е това, което носи отговорност за всички българи, а не само за работещите. Работодателите и синдикатите защитиха хората, които представляват. Кой обаче ще защити останалите - около 40 000 социалнослаби, малко под 50 000 майки, грижещи се за децата си и за себе си с парите за обезщетение за отглеждане на малко дете, родителите на децата с увреждания, ангажираните в гъвкавите политики на пазара на труда. Явно няма кой...