Бедните американци...

Кафкианските трансформации (героят се събужда един ден и установява, че се е превърнал в хлебарка) у нас продължават с епична сила. Безсмъртен символ на това са коментарите под публикациите на американското посолство в София във фейсбук. Всеки, на когото му е отмилял здравият разум и иска да почувства ефекта на предрусване с амфетамин, може да се пробва да прочете стенанията на либералната общественост под тях.
Един пример - американското посолство пуска съвсем рутинно поздравление на Марко Рубио по случай 3 март. И отдолу като тъмна орда се появяват градските съвести, които с токсична страст започват да сипят обвинения, че САЩ са се продали на Путин и че вече Митрофанова управлява мисията на Вашингтон у нас. Без да подценяваме качествата на госпожа Митрофанова, имаме силни съмнения, че Рубио знае коя е тя, но провинциалните пъшкания продължават с пълна сила. Щатите се интересували само от търговския интерес, показали, че пет пари не дават за евро-атлантическите ценности, били унижили светеца на свободата Володимир Зеленски, изоставяли Русия в хищните лапи на Путин, наритвали съюзниците в слабините и какво ли още не...
В такива мигове героят на Йовков се провикна за това колко мъка има по този свят. Но днес трябва да осъвременим тази въздишка: колко самотни луди бродят из виртуалното пространство, боже!
След сблъсъка с този мътен поток от пречистена психопатщина е добре все пак да вкараме някакъв елементарен контекст на събитията. Всеки, който е гледал срещата на Тръмп със Зеленски, знае, че основното недоволство на Белия дом е от заиграването с идеята за постоянна война. Американците, водени от собствения си стратегически интерес, искат да прекратят конфликта в Украйна, защото той започна да тежи не само на техния бюджет, но и на тяхното общество. И на идеята за мир се отговаря с тъмни псувни, злостна ирония, педагогически размишления, че дори поздравът за 3 март от страна на американците е скрит путинизъм. Здравият разум просто умира във виртуалните дълбини.
Всички тези злостни тролове нямат абсолютно никакъв проблем с проливането на украинска кръв. Защото не те са на фронта, нито техните деца биват ловувани по улиците да ходят да се бият. Идеята да превърнеш цяла държава в прокси-оръжие във война, която не може да бъде спечелена, е пик на геноцидното мислене. Нито един от тези в нета не обича Украйна истински. Те просто ненавиждат Русия и в името на тази омраза са готови да хвърлят в огъня абсолютно всеки.
Американците изведнъж станаха черни, защото извършиха две непростими неща - спряха им грантовете и изправиха толкова много съвести пред зловещата перспектива да работят и се опитаха да променят своята самоубийствена политика. За първи път от години американците си инжектираха реализъм и кафкианските хлебарки във фейсбук полудяха откровено. Защото пред очите им кулите от пясък рухнаха напълно, а те, бедните, отказват да се събудят от наркозата на собствената си пропаганда.
Жалко за американците. Тепърва им предстои да видят какви хлебарки са отглеждали през годините.