28 Юли 2021сряда23:43 ч.

Евреите по земите ни бяха избавени от гибел

Черно на бяло

Бедни Лилков, що си не остана физик...

/ брой: 139

"Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши... те ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства."
Рузвелт, 1943 г.

Стотици и хиляди са изследванията и спомените за Холокоста в България. Случайно, от информация за премиера на книга с височайше присъствие, разбрах за появата на още един обемист исторически труд на професора по физика Вили Лилков. Оредяващите ми в последно време коси щръкнаха, още като прочетох заглавието. Авторът не се и опитва да прикрие трагикомичната теза, която внушава, но я е изсмукал от пръстите си - че съдените от Народния съд български военнопрестъпници са изправени пред него, защото... са били защитници на българските евреи! Подбрани са тенденциозно имена на хора, защитавали евреите, които са съдени от Народния съд за съвсем друго - като активни радетели на фашизма и виновници за присъединяването ни към Третия райх, което няма нищо общо с отношението им към евреите. Напротив, това отношение е послужило като смекчаващо вината обстоятелство при произнасянето на присъдите на някои от тях. Прелетях и над използваната библиография и предположенията ми се усилиха, защото в нея не видях да се ползват основни заглавия по обширната тема за българските евреи.
Ето как определя творението си в предговора му самият проф. Лилков: "...Настоящата книга е посветена на малко известни личности, които защитаваха българските евреи от старите граници на Царство България и им помагаха през Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други преминават през затвори, концлагери и изселване, собствеността им е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, но рано или късно истината си пробива път..." (Вили Лилков, "Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи", изд. "Сиела", 2021 г.).
Нямаше как, наложи ми се да я прочета, и то няколко пъти. Изненада! Хванала ги е липсата още две основни четива, без които, поне според мен, е трудно да се мине през една толкова неизбродна тема. Става дума, първо, за двутомника "Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г. Документи от българските архиви", съставители проф. Надя Данова и проф. Румен Аврамов (изд. "Обединени издатели, 2013 г.). Другото настолно четиво по темата е документалният сборник "VII състав на Народния съд. Едно забравено свидетелство за антисемитизма в България през 1941-1944 г.", съставители са доц. Върбан Тодоров и проф. Николай Поппетров.
Може да се посочат и други липсващи издания, много документи, които биха опровергали политическите пристрастия и скандалните тези на автора. Още от предговора му става ясно, че българските евреи са спасени от хлебаря, от фабрикантите, от писателите, кметовете, митрополитите и депутатите, надигнали глас в тяхна защита. И ни звук за основните фактори, спрели депортирането на евреите от нашите земи - натиска и предупрежденията на САЩ, СССР и Англия! Липсва и ролята на БКП! А тя, освен още няколко депутати от прозападната опозиция, единствена се опълчва на приемането в Народното събрание на Закона за защита на нацията. Преди да я изхвърлят от него, разбира се. Липсват и позовавания на предаванията на радио Лондон, радио "Христо Ботев" и радио Москва по темата. Посочвали сме вече с безспорни документи, че комунистите са най-последователните защитници на евреите по време на преследването им от фашизма у нас - от речта на Тодор Поляков в парламента, през статиите в "Работническо дело" тогава, до възванията към населението и акциите като голямата 24-майска манифестация 1943 г. в защита на евреите.

24-майската манифестация 1943 г., организирана от комунистите, в защита на евреите




Да заличиш ролята на трите велики държави и на БКП за оцеляването на българските евреи е чиста проба неофашистка цензура! Същото е и да обявиш, че "не влиза в темата" депортирането от страна на българската фашистка власт на евреите от Вардарска Македония и Егейска Тракия. На какво ли се дължи тази "амнезия"? Моето мнение е, че авторът премълчава безочливо и целенасочено фактите. В днешно време премълчаването май е основно оръжие на новата политическа "цензура". Внушението е, че за оцеляването (предпочитам тази дума, а не спасяването) на българските евреи заслугата е на тези, които след това са били осъдени от Народния съд или са преследвани от ДС след 9 септември. Появи се просто поредната книга, целяща от замисъла до реализацията си да демонизира Народния съд и БКП - още по-грозна морално, защото използва за внушенията си тежката съдба на евреите у нас и в Европа. И още нещо - по този начин се прикрива ролята на победителките във Втората световна война за създаването и провеждането на Народния съд.

***
Но какво беше моето изумление, когато прочетох в сайта "Културни новини", че в премиерата на писанието Лилково са взели участие съвсем не случайни хора: "Почетни гости на събитието бяха президентът Петър Стоянов, посланикът на Държавата Израел в България - Н. Пр. Йорам Елрон, председателят на българското представителство на Фондация "Конрад Аденауер" - Торстен Гайслер, председателят на организацията на евреите в България "Шалом" - д-р Александър Оскар, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, столичният кмет Йорданка Фандъкова, Соломон Паси и общественици, български евреи, пострадали от комунистическия режим граждани и други." То бива, бива, но толкоз виден народ да почете фалшификацията на тая наша страдалка - историческата истина! Ето частички от трудно обяснимите им изказвания, по-скоро венцехваления, публикувани в "Културни новини" на 16.06.2021 г.:
"Н. Пр. Йорам Елрон изтъкна, че: "С изключителния си труд проф. Лилков въздига до ново, много по-високо и заслужено място подвига на българските спасители: с техните имена, лични истории и неоспорими доказателства за героизъм и човечност." Той благодари на проф. Лилков, и на всички, въвлечени в този проект..."
Президентът Петър Стоянов (1997-2001) сподели, че според него спасението на българските евреи следва да бъде разглеждано като "реабилитиране на историята ни". Той подчерта, че "това е единствената страница от българската история, която не е свързана с убийства, а със спасяване, и това е достоен прочит на историческата действителност."
Александър Оскар определи "Доблест и наказание" като своебразен алманах на доброто, на това, което не трябва да забравяме. Защото спасяването на българските евреи се случва въпреки човеконенавистната политика на нацизма, въпреки трудноститe...
Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп определи "Доблест и наказание" като "прозорец към човещината, към доброто дело на нашите предци, благодарение на които да можем да изградим достойни настояще и бъдеще"...
А в уводните си думи към книгата председателят на Института за съхраняване на паметта за Холокоста при ОЕБ "Шалом" д-р Максим Бенвенисти пише: "Тази книга е за хора, които са забравени като спасители на евреите, а много от тях са заклеймени като народни врагове - индустриалци, общественици и политици, някои от които са подкрепяли правителствата на Богдан Филов и Добри Божилов, но са били в опозиция на властта за провежданата репресивна антисемитска политика. Това звучи парадоксално, но обществената реалност е по-сложна от черно-бялата картина, която ни предлагат пристрастните изследователи. Още повече, че те след 9 септември 1944 г. стават жертви на Народния съд, някои са убити, други преминават през концлагери и затвори, изселване, лишаване от работа и от правото на достоен живот..."
В послеслова си към книгата пък някогашният доблестен журналист на в. "Работническо дело" Исак Гозес казва:
"...Не законът, а смъртта вилнеела като ламя в съдебната зала през онези мрачни месеци. С куршум са били "възнаградени" десетки достойни българи, които в едно мракобесническо време са жертвали спокойствието, благополучието и кариерата си, за да спасят не само евреите, но и родината от позора, към който я е тикал Хитлер. Но кое време е по-мракобесническо - това на фашистите или на комунистите, би се запитал непредубеденият читател, след като прочете и последната страница на тази книга... И ако някой все още не е убеден, че историята на Холокоста трябва да стане задължителен предмет в българските училища, то нека прочете книгата на Вили Лилков. Тя е най-добрият учебник..."
Тотален фалшификат е да се внушава, че осъдените с различни присъди от Народният съд са изправени пред него, защото са спасители на българските евреи, и с дума да не се спомене, че те са съдени не за това, а за фрапиращи фашистки прояви, които са имали през войната. По същия начин в последните години изкарват и Богдан Филов за част от "унищожения елит на нацията", като че той е осъден, защото е археолог, а не защото е главният и ревностен радетел и виновник за присъединяването на България към Третия райх. Подмяната трудно може да се обясни с друго, освен с днешните политически пристрастия със силно кафяв оттенък. Нима горепосочените участници в премиерата не са прочели книгата, преди да превърнат представянето ѝ във фарсов панегирик?
Дума няма в книгата на Лилков и за предупрежденията и ясните послания на държавите от aнтихитлеристкия блок, че тези, които са въвлекли България на страната на Райха, ще бъдат сурово наказани. Но тъй като няма да ми стигнат страниците на няколко броя, ако реша да оборвам всички тези на проф. Лилков, днес ви предлагам не какво има, а какво няма в книгата - само няколко от премълчаните документи, които я оспорват достатъчно изразително. Дали има сериозни причини за присъдите на Народния съд или те са "болшевишка отмъстителност"? Нека хвърлим поглед и към словесните изяви на видни "спасители" като цар Борис Трети, Димитър Пешев и Тодор Кожухаров. Както и към други неизползвани факти. Познати ли ви са тези документи, проф. Лилков?

"Обречени и спасени", сб. с документи, Българска академия на науките, ИК "Синева", 2007 г.:
Из ПРОТОКОЛ №6
Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.
НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св. Синод прочете следното изложение:
...Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15 април в Царския дворец "Враня", в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство... И започна Негово величество с тия "няколко думи", които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.
25 Обикновено Народно събрание, 9. заседание, вторник, 11 ноемврий 1941 г.
Из речта на подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев:
"Г-да народни представители! В прокламацията, с която фюрерът обяви войната на Съветска Русия, в изложението, в което даде като мотивировка за тази война, се засягат интересите и на нашата страна...
Съюзът на Великобритания с болшевишка Русия е една смъртна опасност за нашата държава и че нашата държава има основно задължение да отблъсва всички опити да се проведе тази политика тук, всички опити, които целят да създадат една благоприятна атмосфера за този съюз. И следователно, всички онези, които чрез вътрешни средства тук се мъчат да отслабят нашия вътрешен фронт, които се мъчат да създадат благоприятни условия за успеха на тази политика, трябва да се смятат за вредители на българската държава..."
106. заседание на Народното събрание
Четвъртък, 19 юний 1924 година
[...] Т. Кожухаров (д. сг): Е добре, същият този г. Петрини вчера най-много крещеше и в едно пререкание с мене нарече и мене "убиец".
Н. Петрини (з): Вие носите това име от 9 юний насам... Убийци сте вие, защото убивате хората по улиците! Вие леете кръв по улиците!... С реки от кърви си влязъл в тая Камара. С реки от народна кръв сте дошли всички тук на тия банки.
"VII състав на Народния съд", сб. с документи, Върбан Тодоров, Николай Поппетров, изд. "Изток Запад", 2013 г.:
Из "Декларация от 19.12.1942 г. на Информационното бюро на Народното комисарство на външните работи на СССР":
Людоедският план, изработен от Хитлер в началото на настоящата година, предвижда да се концентрират до края на 1942 г. в Източна Европа и главно в Полша около 4 милиона евреи, за да бъдат умъртвени. Според сведения на Всемирния еврейски конгрес и на полското правителство, до този момент вече са избити много стотици хиляди мъже, жени и деца. Избиването им става с разстрел, с газови камери, с електрически ток и с просто горене в специални пещи или отравяне с помощта на киселини...
Тежка ще бъде наказателната ръка на народите, които ще отхвърлят от себе си гнета на немско-фашистките поробители. От възмездието не ще се изплъзнат нито управлявалата Хитлерова клика, нито подлите изпълнители на нейните престъпни кървави заповеди.
Из сборника с документи и биографични скици "Те, спасителите", съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.:
Камара на общините
Протокол, [от] заседание на 17 декември 1942 г.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ
Г. ИДЪН, държавен секретар на външните работи: ...Правителството на Негово величество в Обединеното кралство, след получаването на тази нота проведе съвещание с правителствата на Съединените американски щати, Съветския съюз и с други пряко засегнати съюзнически правителства. Бих желал да използвам случая, за да доведа до знанието на Камарата текста на следната декларация, която в момента се обнародва едновременно в Лондон, Москва и Вашингтон:
"Вниманието на правителствата на Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, САЩ, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюзът на съветските социалистически републики, Югославия и на Френския национален комитет бе привлечено към многобройните доклади, получени от Европа, според които германските власти, незадоволяващи се само с лишаването на лицата от еврейски произход във всички територии, над които се е разпростряло тяхното варварско владичество, от най-елементарни човешки права, сега се провежда в изпълнение често повтаряната заплаха на Хитлер да унищожи евреите в Европа... Гореспоменатите правителства и Френският национален комитет порицават остро таз зверска политика на хладнокръвно физическо отмъщение. Те заявяват, че подобни събития са в състояние да подкрепят решението на всички свободолюбиви народи да смажат варварската хитлеристка тирания. Те предупреждават тържествено решението си всички онези, които са отговорни за тези престъпления, че не ще избегнат наказанието. Също ще продължат да предприемат необходимите мерки за практическо постигане на тази цел"... Току-що прочетената от мен декларация е международна декларация, одобрена от всички правителства, поменати в увода. Що се касае до отговорността за извършените престъпления, ще кажа с положителност, че намерението е щото всички лица, които могат с право да бъдат държани отговорни за тези престъпления, били те главатарите, или непосредствените виновници за тези издевателства, да бъдат третирани еднакво и да бъдат изправени да отговарят за деянията си...
Телеграма
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 27 март 1943 г.
До американската легация БЕРН (Швейцария), 765
С настоящето ви се нарежда да помолите швейцарското правителство да предаде на българското правителство, чрез своя пълномощен министър в София, който е натоварен да се грижи за американските интереси, че българското правителство е понастоящем заето с гонения против еврейското си малцинство и че то е докарало тези гонения до степента на изпращане евреите извън обсега на своята власт, в Полша, където те ще бъдат подложени на различни форми на жестокост, продиктувани от нацистката дегенерация.
При тези обстоятелства, правителството на САЩ привлича вниманието на българското правителство към гореизложеното и най-тържествено, в името на човечността и универсалните понятия на порядъчност, моли правителството на България да обсъди повторно линията на действие, която му се приписва, да прояви съжаление към страданията, които предизвикват прилагането в изпълнение на тази линия на действие на хиляди невинни хора и да разреши на тези евреи да отпътуват спокойно за онези неутрални страни, където биха били приети като постоянни или временни жители.
Телеграма
Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 29 март 1943 г.
До американската легация АНКАРА, 288
По повод телеграмите, получени от консула в Истанбул, въпроса за евентуалното оказване на помощ на евреите от България и в териториите, окупирани от български войски, бе разгледан съвместно с г. Идън.
Постигнато бе съгласие за предприемането на две мерки:
1. Съвместен протест от американското и английското правителства, посредством швейцарското правителство, до българските власти срещу гоненията на еврейското малцинство в България и по-специално срещу изпращането на евреите вън от пределите на България, в Полша.
2. Спешен апел до турското правителство да приеме тридесет хиляди или повече евреи, които биха напуснали евентуално България, ако им се разреши да сторят това.
...Що се касае до втората мярка, в предложението се предвижда строежа на един или няколко малки лагера някъде в Турция, които да приютят тези бежанци. Американското и английското правителства ще дадат уверения на правителството на Турция, че разходите по евакуирането и поддържането на бежанците ще бъдат заплатени от тях, и че двете правителства ще доставят на Турция необходимите или допълнителни припаси за изхранването на бежанците. Двете правителства ще репатрират бежанците след войната.
Из сборника с документи "Оцеляването 1940-1944", съставител Давид Коен, Изд. център "Шалом", 1995 г.:
Из предаване на радиостанция "Гласът на Америка": предупреждение, че след свършването на войната българските управници-антисемити ще бъдат съдени.
...3 юни, 1943 г., 20.00-20.15 часа
Известия, идващи напоследък от неутрални страни, съобщават, че една нова вълна на антисемитизъм е заляла размътените мозъци на софийското правителство. Героите от софийските нощни заведения намират да покажат геройството си против беззащитното еврейско население... Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани... Цивилизованият свят, обаче, отминава действията на българските водачи само с възмущение и отвращение. Тези техни деяния не представляват желанията на българския народ. Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена...
... Президентът Рузвелт заяви вече няколко пъти, че тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България. Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло. Ние не сме управители на изправителни домове. Времето на увещанията мина. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език. Впрочем този език, който те познават - отсега нататък само на този език ще приказваме.
ЦДИА, ф. 178, оп. 5, а.е. 339, л. 7-8
"Истината за спасяването на българските евреи", пресконференция, брошура, издател БАС и Международна фондация "Георги Димитров", 13 ноември 1998 г.
Из изказването на проф. Въло Иванов:
...Що се отнася за тогавашното 25 народно събрание представляват интерес думите на Тодор Кожухаров, който между другото обяснява как са ги събрали в зала №2, за да ги убеждават да снемат Димитър Пешев като подпредседател. И тогава той казва: "Виждал съм, виждал съм, ама чак такава пир[о]стия (скара от ковано желязо за печене и варене на открит огън - б. Хр.Г.). като това Народно събрание не съм виждал!"
А колкото за това кой кого е спасил, ще цитирам бившия български цар Симеон, който на Световния конгрес на евреите в Ню Йорк през 1992 г., когато му поднасят адрес за майка му, царица Йоана, с благодарност за ролята на семейството ѝ по спасяването на евреите, казва: "Евреите бяха спасени от българския народ и малката, но авторитетна комунистическа партия."

Позиви на БКП, разпространявани сред населението с призив за спасяване на евреите



Възпоменателна плоча край Брезник в памет на евреите, полагали принудителен робски труд по време на Холокоста в периода 1941-1944 г. в Първа Трудова дружина в Трънска клисура



Искане от Тодор Поляков и други леви депутати Законът за защита на нацията да се гласува поименно, защото е позор за нацията

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 44

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 105

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 105

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ