17 Юли 2025четвъртък14:43 ч.

Няколко думи

Бедни и без заплати

/ брой: 63

автор:Ева Костова

visibility 3141

Капиталистите у нас родиха нова идея. В разгара на кризата поискаха не какво да е, а да им се даде право да намаляват заплатите. Поредната наглост показа отново, че искат само да вземат, но не и да дават. Ако може, държавата като майка-хранителка да им поеме всички разходи. А ако не може, тогава да смъкнат още няколко кожи от гърба на работниците. При това - с искането гениалната им идея да се циментира в Закона за действията по време на извънредното положение. 

Безочието им стига чак дотам да заявят, че това било крайна мярка, която ще доведе наистина до намаляване на доходите на работниците и служителите, но в голяма степен щяла да гарантира работните им места. И ключовото - така тежестта щяла да се разпредели солидарно между тях и работодателите! На такава солидарност, здраве му кажи. И без друго трудът и капиталът у нас са неравнопоставени. Просто, защото трудът винаги е от страната на губещите, а капиталът действа от позицията на силата. 

Всички тези сметки на бизнеса обаче са без кръчмаря. Първо, защото не е нужно подобна мярка да се циментира със закон, пък бил той и този за извънредното положение. И сега колективното договаряне не пречи да се постигне съгласие за това - но Съгласие!

И, второ, в сегашната ситуация, когато става въпрос за оцеляване и в буквалния, и в преносния смисъл, всеки здравомислещ човек няма как да не приеме такава мярка като поредния пладнешки обир. 

Стига толкова експерименти на гърба на бедния български работник! Държавата компенсира не него, а босовете, те пък го грабят. И без заразата са стотици работодателите, чиято детска мечта е работниците им да се трудят денонощно, по възможност без никакви заплати и осигуровки, с двойни ведомости, устни договорки, пари в плик, без договори, без елементарни защитни и предпазни средства и облекло. С аргумента, че гладът е по-силен от всичко и че, притиснати до стената, ще приемат каквато и да е работа на всяка цена. И нито капка разум и смирение, че когато кризата отмине, ще потърсят отново хора за онази работа, която им носи много хубава добавена стойност. 

Не знам каква пандемия трябва да се развихри, за да проумеят българските чорбаджии, че хората са най-ценният им капитал и ресурс. И че това не е изтъркано клише. До вчера се оплакваха, че им трябва по-лесничък внос на работна ръка от чужбина. Естествено, с надеждата да си внесат още по-евтини и от българските работници. Сега са съгласни да оставят хората си без заплати, само и само да разтоварят собствените си бюджети от досадната необходимост да плащат възнаграждения, че, видите ли, и осигуровки. И продължават да се пазарят и с държавата върху варианти по прословутата схема 60 на 40, които да доведат до даване на по-малко пари от техния джоб. 

Сегашната криза отново няма да подскаже нищо на нашите работодатели, които при бъдеща, също трудна, ситуация ще карат постарому с тоягата и моркова. Дано обаче тоягата не се обърне срещу тях.

Средствата по ПВУ за саниране са спасени

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 130

Словакия пак блокира санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 130

Джорджеску остава под съдебен контрол

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 130

Париж отменя два официални празника

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 130

Пекин стопля отношенията с Брюксел

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 130

Възможности

автор:Александър Симов

visibility 20

/ брой: 130

Ах, леглото

автор:Аида Паникян

visibility 27

/ брой: 130

Пълен батак при хранилището за ядрени отпадъци

visibility 25

/ брой: 130

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ