29 Март 2020неделя04:07 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Бедната кралица!

Докато управляващите умуват, крупните арендатори си вършат работата

/ брой: 46

автор:Въто Христов

visibility 2429

В началото на 2010 г., когато започна обсъждането на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 г., се появи и предложението за ограничаване размера на субсидиите, които да получават фермерите за обработваната площ. От ЕК беше предложена за обсъждане следната скала: фермер, на когото се полагат до 150 хил. евро, получава цялата сума; този, който трябва да получи до 200 000 евро, сумата над 150 хил. евро се намалява с 20%; за тези до 250 хил. - сумата над 200 хил. се намалява с 40%; за тези до 300 хил. сумата над 250 хил. се намалява със 70%. В крайна сметка крупен фермер по тази схема ще получи не повече от 235 хил. евро, независимо от обстоятелството, че може да заслужава повече. Ограничението не засяга земеделските кооперации.
Ето как се развиха коментарите и действията у нас. Тогавашният министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, явно смутен от факта, че български фермер е получил за 2010 г. 15 млн. евро (30 млн. лв.), покани министъра на продоволствието, земеделието и контрола на храните на Германия г-жа Илзе Айгнер, за да обсъди с нея ситуацията. Какво са говорили и уточнили, не знаем. Последва среща на министъра с крупни арендатори в хотел "София" и се появи съобщението, че ние (България) ще настояваме този праг да бъде завишен два пъти. На част от обществеността у нас е известно, че около 50 фермери през последните 3-4 години са получавали всяка година по над 1 млн. лв. (500 000 евро), а един - по повече от 30 млн. лв. И това е при положение, че все още получаваме на единица площ значително по-малко от старите членки на ЕС. Кралицата на Великобритания изглежда бедна в сравнение с нашия крупен арендатор, тъй като получава годишна субсидия в размер на 8 млн. евро. Ако се запази ситуацията у нас, тя ще става все "по-бедна", тъй като субсидиите за единица площ за България ще нарастват. По този начин ще се увеличава както сумата за богаташите, така и техният брой.

ЕС ли трябваше да ни посочи, че е необходима регулация?

В края на 2011 г. бих тревога: "Представям си какво роене на крупните арендатори ще настъпи, когато наближи 2014 г. и ще се наложи да се прилага ОСП за периода 2014-2020 г." (ДУМА, 25.11.2011 г.) Този сигнал повторих и на 1 март 2012 г. Държавни ръководители от висок ранг, депутати, ръководители на управляващи и опозиционни партии, вместо да се замислят какво да направят при създалата се обстановка, в един глас заявяваха, че крупните арендатори ще му намерят колая, като се разокрупнят чрез предоставяне на част от земята на свои наследници, близки и други, които смятат за верни. С тези думи те им подсказваха какво да направят.
ОСП за 2014-2020 г. е факт. Поради големите разногласия, спорове и дискусии се наложи 2014 г. да бъде преходна. През нея ще се прилагат старите правила, като се подготвят от всяка страна новите правила за нейното приложение от началото на 2015 г. Новата ОСП е по-гъвкава и дава право страните да я приложат, като я съобразят с конкретните условия и нужди. За нас това означава и още нещо. Крупните арендатори ще имат на разположение още една година, за да се нагодят към новите правила на ОСП.
От средата на 2009 г. досега у нас се смениха два парламента, три правителства, трима министри на земеделието и храните. На сегашните се пада трудната задача да подготвят и приемат правилата за приложение на ОСП за периода 2015-2020 г. Трудностите произтичат от многото негативи, натрупани в отрасъла - крупни арендатори, монокултурност, липса на животни, не се произвеждат достатъчно зеленчуци и плодове, потиснат дребен и среден бизнес в отрасъла, застаряващи и запустели села, ширещи се кражби. От министър Димитър Греков чух, че няма земя за предоставяне на дребните и средните земеделски стопани, за животновъдите (няколко хиляди), за зеленчукопроизводителите. По-голям парадокс от този едва ли е възможен. Земя има, въпросът е чие притежание е. Но какво друго можеше да се очаква при липсващата държавна политика за развитие на отрасъла. България е с най-едрото (по земеползване) земеделие в Европа. Близо 40% от обработваемата земя е в ръцете на около 700 крупни арендатори и големи земеделски кооперации. Те са със среден размер близо 19 000 дка. Преди няколко години те бяха 583 със среден размер 24 000 дка.
Трудно могат да се изброят предложенията, статиите и настояванията на обществени организации и аграрни специалисти да се ограничи размерът както на собствеността, така и на обработваемата земя от едно лице или семейство. Вече 15 години всички правителства подминават въпроса и по този начин, умишлено или не, стават съучастници за развихряне на крупното арендаторство и

притежание на огромни площи земя

Сега сме принудени от ЕС да регулираме и изработим през 2014 г. собствени правила за разпределение на субсидиите през 2015-2020 г. Какво ще направи МЗХ - очакваме да видим.
Ето какво правят крупните арендатори през последните 2-3 години - рояват. Ще посоча 3-4 примера.
Крупен арендатор от Добруджа, явно усетил, че трябва да намали размера на арендуваната от него земя, заяви публично, че е за намаляване размера на обработваната от него земя. Как е постъпил? От арендуваната и собствена земя в размер на 25-30 хил. дка една част ще даде на сина си. В същото време дъщерята има фирма с петдесетина дка земя. За себе си е оставил около 15 хил. дка. Почти цялото землище на селото е в ръцете на една фамилия. Как е станало разделянето, къде ще отидат субсидиите - оставям отговорите на читателите. Дали реално са разделени площите, е въпрос на проверка и уточняване.
Друг арендатор, 3-4 пъти по-голям от първия, с досегашни 3 семейни фирми, преди 5 години е регистрирал 19-годишния си син като фермер. Сега усилено прехвърля на него част от земята, създава четвърта (а може би и пета) фирма, за да намали размера на двете големи семейни фирми и по този начин да избегне или намали загубите, които ще претърпи от новите правила за субсидирането. Същият още м.г. е започнал прехвърляне на арендувана земя чрез икономически трикове, макар че срокът на договорите изтича на 01.10.2014 г. Прави това и по друга причина - арендодателите са много и той няма да може за 1-2 месеца да извърши тази процедура, както е по закон.
Трети арендатор е регистрирал в София на дъщеря си фирма с 13 297 дка земя, намираща се в Добруджа. Вярвам, че тя не ходи там, а още по-малко разбира от земеделие. В същото време неговата фирма е с над 20 хил. дка.
Четвърти, от София, е регистрирал на дъщеря си фирма в Ботевград, но и тя нито разбира, нито има намерение да се занимава със земеделие.
Спирам дотук. Нямам намерение и възможност да изброявам всички подобни случаи. Има да чакат земя желаещите дребни и средни земеделски производители и животновъди.
Успоредно с роенето на крупните арендатори започва да работи машината за печелене на пари от адвокати, нотариуси, съдилища по вписване, фирми за изготвяне на нови скици. Арендаторите казват: "Ние поемаме разходите." Всъщност това е за сметка на дребните собственици арендодатели.
В края на м.г., когато се разбра, че мораториумът за забрана на продажбата на земя на чужденци изтича в края на 2013 г., се вдигна такава олелия, та и ЕС ни чу. Разбра се чак след 7 години, че не сме приели законодателна рамка, която да определя при какви условия чужденците ще купуват земеделска земя. Сега такава рамка е подготвена. Кога ще бъде приета в парламента, очакваме да видим.
Проблемът за арендуваната земя съществува от март 1999 г. - вече 15 години. Известни сме със способността да създадем проблем, да изчакаме да се усложнят нещата и след това да проявяваме героизъм за неговото решаване.
В програмата за подпомагане на младежите в селското стопанство са предвидени 90 млн. лв., което ще позволи на 1800 млади хора да получат по 50 хил. лв. Освен пари, на част от тези хора е необходима и земя. Земя е нужна и на дребни и средни земеделски производители, които желаят да разширят своите стопанства, на животновъдите без земя.
Регистрираните през 2012 г. земеделски стопанства (арендатори и земеделски кооперации) с над 10 хил. дка са 725, представляващи 0,85% от стопанствата. Те обработват 37,5% от земята, като 168 от тях (над 20 хил. дка) са със среден размер 36 хил. дка и общо 6 млн. дка. Тук са включени 12 стопанства с над 50 хил. дка и 8 с повече от 100 хил. дка. В тази група трябва да се търсят (отнемат) чрез закон 5-6 млн. дка земя и да се предоставят на дребни, средни и млади фермери, на животновъди. Не знам още колко години трябва да минат, за да се разберат поразиите, които се нанесоха с отмяната (1999 г.) на чл. 5 от Закона за арендата в земеделието и по този начин отпадна ограничението от 6 хил. дка.

Дълго време ще плащаме скъпо

че послушахме и продължаваме да слушаме пропагандаторите на пазарната икономика и оставихме основен за България отрасъл, какъвто е земеделието, да се развива по нейните правила. Обещания за промени и поети ангажименти не липсват. Нещата обаче се движат бавно. Трудностите произтичат от обстоятелството, че е необходим нов Закон за арендата в земеделието. За това писах подробно в ДУМА от 17.09.2013 г. Представям си какъв отпор ще срещне тази идея от крупните арендатори, апологетите на пазарната икономика, много работа ще се отвори на съдебната система. Каква ли ще е реакцията на арендодателите? Интересна ще бъде дискусията в парламента. Тогава ще се види кой е виновен и какво желае да се промени в земеделието, за да се отстранят натрупаните слабости.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ