БДЖ като огледало

Във всяка уважаваща себе си държава железниците са повече от вид обществен транспорт. Те са символ на състоянието й. И така е още от началото на ХІХ век, когато англичанинът Джордж Стивънсън изобретява парния локомотив и започва да строи първите жп линии.

За почти три десетилетия източване и пълно безхаберие българските железници се върнаха толкова назад, че вече не знаем дали не се доближаваме до времената на Стивънсън. Ако вземем като извадка състоянието на БДЖ само в последното десетилетие, доминирано от управления на ГЕРБ, картината е ужасяваща. Приходите намаляват от 550 млн. лв. през 2007 г. на 350 млн. лв. през 2017 г. С 36% намаляват и пътниците. През 2007 г. е имало 612 локомотива, а през 2017 г. вече са 342, пътническите вагони са се стопили от 1337 през 2006 г. на 360 през 2017 г.

БДЖ просто вече се задъхва - липсват локомотиви, а ако ги има, те са толкова остарели, че често се самозапалват. Ако продължава така, няма да е далеч времето, когато дълговете на компанията ще са изчистени, но няма да има с какво да се пътува.

След всички скандали в последната година покрай вече подалите оставките си шефове на компанията Владимир Владимиров и Велик Занчев гръмна още една бомба - КЗК отмени като незаконосъобразна обществената поръчка за доставка на 42 мотрисни влака. Решението е по жалбата на германския жп гигант "Сименс", която е една от трите водещи световни компании, обжалващи процедурата. Другите са китайската CRRC и чешката "Шкода".

Търгът с рекорден бюджет от 675 милиона лева бе обявен на 14 август при абсурдни условия. В тях бяха записани изисквания за закупуване на морално остарели и бавни влакове и изобщо нямаше включени машини за дълги разстояния като дестинациите София-Варна и София-Бургас.

Това, което прави най-голямо впечатление при всички подобни поръчки за стотици милиони, обаче е, че никъде не се предвижда доставчиците да инвестират в някакво производство в България. Преди десетина години един от двата големи китайски производители на влакове се интересуваше от такива инвестиции и дори оглеждаше терени у нас. Но дотук. Всичко приключи с липсата на интерес от страна на кабинета "Борисов" и китайците насочиха усилията си към страни като Гърция, Сърбия и Унгария. Сега там вървят проекти за скоростни жп линии, а ние все още се чудим на кого да пробутаме 50-годишни локомотиви за скрап.

Без радикална промяна в този сектор очевидно е, че железниците ни вървят към разпад. Впрочем те просто са огледало на държавността ни.