БДЖ като БНР

Българските държавни железници и Българското национално радио започнаха да си приличат като две капки вода. И двете институции са от стратегическо значение за националната ни сигурност. Освен това те с почти еднакъв успех показват неспособност да изпълняват тази своя функция. Поради калпаво управление Националното радио миналата седмица спря да излъчва за повече от шест часа. По същата причина "БДЖ-пътнически превози" започна да спира влакове, защото не може да осигури достатъчно изправни локомотиви.
Неотдавна уж "временно" тази компания спря обществена поръчка за доставка на 42 нови влака, след като търгът бе обжалван пред КЗК заради неясните разяснения, дадени от държавната фирма. Това отлагане обаче за бъдещо неопределено време намалява нейните шансове да излезе от състоянието на будна кома и скрит фалит.
В един нормален свят предприятия като "БДЖ-пътнически превози" трудно биха съществували. У нас те не само  съществуват, но и не спират да гълтат огромен обществен ресурс, подобно на здравеопазването например, без особен резултат. Там трябват реални промени, но никой не иска да ги направи, защото са свързани с непопулярни мерки, пък у нас почти всяка година има избори и управляващите се страхуват.
Сега се очаква концесията на Летище София и с парите от нея БДЖ да се оздравява за пореден път. Не е трудно да се прогнозира, че отново ще бъдат изхарчени едни милиони без никакъв ефект, защото националната жп компания се оказа бъздънна яма, където се срещат корупцията и некадърността. Преди години един от шефовете на БДЖ, щом станеше дума за компанията, цитираше разказа на Вазов "Дядо Йоцо гледа". Всяка сутрин героят от него се възкачвал на скала в Искърското дефиле, за да чуе тракането на трена, защото за дядо Йоцо той е бил символ на държавата. Щом влакът се движи, значи и държавата съществува. Както е тръгнало обаче, това тракане е на път да изчезне.