Б.Б. - следовникът на Цицерон

(Документален памфлет)
Славчо КЪНЧЕВ*

Безспорно е, че и в най-реномираните печатни издания се допускат грешки, тук-там - и двусмислия. Ето например конституциите на западните демокрации непременно съдържат и член за равенството на техните граждани. Положение не само демократично, но понякога и силно подвеждащо. Понеже се оказва, че именно творческото му тълкуване от страна на някои тамошни държавни жени, че и мъже, им поднася коварен сюрприз - препъникамък в тяхното кариерно въздигане.
Годината е 2010-а. Двама френски министри, дълбоко заблудени от конституционния член за равенството, решават, че им плащат заплатите, за да се грижат с държавните пари не само за народното благосъстояние, а също поравно и за собствените си удобства. Поради наличието обаче на журналисти, твърдо несъгласни с егалитарното преразпределение между народа и неговите слуги на разходните пера, начинанието на двамата членове на кабинета скоропостижно приключи с пълно фиаско.
Президентът Никола Саркози прие оставката на държавния секретар за сътрудничеството Ален Жоянде, след което името му, заедно с деянието, направи сензационни заглавията върху първите вестникарски страници заради изхарчени 117 000 евро за полет с частен самолет до остров Мартиника за участие в конференция, посветена на Хаити. Дванадесетте хиляди евро от бюджета на Министерството на развитието на парижкия район, платени за закупуване на хавански пури, изстреляха Кристиан Блан, напълно в добрия тон на лошите скандали, не само като водеща новина по медиите, но и от министерското му кресло. Необясним за ексдържавния секретар остана фактът, че журналистите, вместо да се възхитят на изискания му вкус, с възмущение се фокусираха върху

пропилените пари на данъкоплатците

Двамата френски министри, вече бивши, съвсем не са единствените черни овце сред праведните висши европейски чиновници.
Няколко месеца по-рано горчив хап, и то не по рецепта, се наложи да преглътне на здравната министърка на Германия Ула Шмид - успешната й кариера приключи. Госпожата сгафи, докато си почиваше в испанския курорт Аликанте. Хрумна й за собствено улеснение да поразходи черния си служебен мерцедес насам-натам цели 5000 км из Европа, за да го използва за две делови срещи. Наистина, Шмид не беше нарушила нито един писан закон, но болезнено засегна чувството за справедливост у германците. Те дълбоко се възмутиха, че по време на криза здравната министърка, вместо да дава пример, пръска десет хиляди евро, както заяви с езика на конкретността Съюзът на данъкоплатците в Германия. Дори и да било то в рамките на закона. Пък и от заемащите важни публични постове се очаква да предложат не само функционално, но и етично лидерство. Необходимо е те да притежават вътрешен етичен кодекс, който отива отвъд буквата на закона, за да обхване и духа на закона.
Но нали никога не могат да бъдат приведени толкова отблъскващи и толкова засрамващи примери, че да не останат още по-лоши. На тукашна територия. А и по този начин получаваме справедливия шанс да покажем, че и ние, българите, сме дали нещо на света.
Краят на 2009 г. В порядък, наречен "екстрен" - иначе средствата трябва да бъдат върнати обратно в републиканския бюджет, са проведени три броя тръжни процедури: за проектиране, ремонт на помещение и за закупуване на оборудване за фитнес зала в Министерството на финансите. Всичко най-модерно, не втора ръка оборудване. Това всичко е на сума близо 110 000 лева, или в евро около 55 000. И всичко в условията на икономическа криза. Със знанието и подписа на Симеон Дянков, на който господин могат да бъдат оспорени не едно или две достойнства, ала не и че е наясно с понятията "криза" и "бюджетни липси". Нали дотогава стотици пъти вече ги е посочвал с менторската палка, докато с другата ръка неуморно стяга

менгемето на бюджетните съкращения

Оттук започва същинската история на Б.Б. (не Бриджит Бардо, а Борисов, Бойко) като пунктуален следовник на Цицерон. Този същият римски оратор, философ и държавник, който, обзет от суета, не се осмелил да помоли византийския историк Лукций да го прослави в съчиненията си, а изложил желанието си върху хартия, като изтъкнал, че "писмото не почервенява от срам".
Първо, Б.Б. получи официална информация - както си му е редът, с входящ номер от деловодството на Министерския съвет, изпратена му от Асоциацията за борба против корупцията в България (А.Б.К.Б.), за финансовото разпиляване 3 в 1. Извършеното от неокичения, въпреки това, все още с Нобелова награда по икономика - уви! - оператор на чужди пари. На Б.Б. беше зададен от А.Б.К.Б. и един въпрос с понижена трудност: одобрява или не, че неговият финансов гуру кихна цели 110 000 лева - отделно от режийните разноски по поддържането, за служебната си фитнес зала? И тъй като всеки се заблуждава в рамките на своите възможности, а е добре известно, че както във всичко, така и за самозаблуждаване възможностите на Б.Б. са огромни, му беше приложено житието-битието на двамата френски държавни секретари и на германската министърка на здравеопазването.
И за да не попречи мъглата в главата на Б.Б. на полета на мисълта му, го успокоихме, че колкото и да бъде трагична за България загубата от уволнението на Симеон Дянков, уволнение не заради друга причина, а именно и само поради разхищението на нашите пари за неговата си фитнес зала, то Отечеството ни ще превъзмогне тази неописуема Трета национална катастрофа. И ще оцелее сред икономическите рифове без финансовия лоцман на Б.Б.
Личен отговор от адресата не се получи. Появи се писмо до А.Б.К.Б., подписано от Николай Боев, ръководител на звеното за връзки с обществеността в кабинета на министър-председателя - сериозно доказателство, че

хартията наистина не се изчервява от срам

Вътре ни повече, ни по-малко, напълно в стила на основния фокус на австралийските аборигени: хвърлят бумеранга и той не се завръща, беше заявено, че де факто той - Б.Б., може да е всичко друго, но не и началник на Симеон Дянков, понеже не е в прерогативите му да осъществява надзор как неговият финансов министър харчи подведомствените му бюджетни пари, като ги смята за свои. За разлика от нас, които ги инвентаризираме за наши.
Отделно от откровението на Николай Боев, мълчанието на Б.Б., като едно от изпитаните средства за масова комуникация, че и информация, поясни немалко неща. Ето защо за господина, по съвместителство и шеф на партия ГЕРБ и министър-председател, също и началник на Симеон Дянков, беше изпратена нотариално заверена покана от А.Б.К.Б. с искане за отговор.
Невероятно, но е факт, че Б.Б. отказа да получи поканата. Въпреки изрично постановеното в закона - лош закон, не е калъпен от ГЕРБ! - че представител на държавна институция няма право да го прави. Откъдето пък следва, че класифицирането на възможностите на Б.Б. като огромни вече е остаряло. Те са безгранични.
Понеже в България, освен ловки словожонгльори и нарушители на закона, има все пак и някакви си правила, макар и зациклящи по лабиринтите на правоприлагащата ни система, А.Б.К.Б. заведе дело на Б.Б. на основание на Закона за достъп до обществена информация.
По-късно, адресирано по делото, пристигна и второто неоспоримо доказателство, че хартията, особено изходящата от Министерския съвет, не се изчервява от срам. На цели пет страници, подписани от процесуалния представител Велико Демирев на Б.Б. - този запален следовник на Цицерон в етичните маньоври, е изложено много знание. Защо Б.Б. в никакъв, ама в никакъв случай не е длъжен да реагира на казуса с пропилените от неговия министър 110 000 лева народни пари. А където отседне знанието, се поражда сила. Избуи ли сила, ум не е нужен. Морал също. Пък и за какво друго да служи това т.нар. "гражданско общество", ако не Б.Б. да го води за носа?! А и неговата комбинативност никога не буксува на място и му надува самочувствието.
Усетил у себе си прилив на мощ и особено на смелост, Б.Б. се мъчи да прогони едно лошо предчувствие. Че то си е страшничко, ама твърде страшничко наистина. Нали онзи от портрета си в кабинета на Борисов, Бойко, току-виж слязъл от стената и взел, че изпълнил един от своите завети - заветите на Апостола: "Ако някой от касиерите дръзне да вземе и усвои и най-малка част от поверените му пари, ще се накаже със смърт".
Б-р-р-р, наистина тръпки да те побият, даже и да си мачо...

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България