Байганлъкът

В понеделник, на другия ден след изборите, бях в "Старинния файтон", там Петко Тотев представи новата си книга "Е, ами кога ще живеем?", тя е за Алеко Константинов. На първите страници в нея "ни причаква" Бай Ганьо. Петко Тотев каза, че като се ослушаме наоколо, няма начин да не забележим, че Алеко се знае много по-малко от знаменития му герой, който накрая го убива. На премиерата в дома на Дядо Благоев, който първи разкри истинската същност на Бай Ганьо, поетесата Елена Алекова, не от нямане какво да каже за книгата, напомни за изборите: "Знаменателно е, че почти една трета от активните български избиратели (при това с превес на младите) подкрепят онова в нашия политически живот, което е пряко стопроцентово въплъщение на байганьовщината". Днес никой не чува поетите, тях дори не ги подслушват. Но не може да отречете,че як байганлък (думата е на писателя Димитър Яръков) се завъртя във въртопа на изборите. "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене". Ако сменим хамалите с ония цигани от квартал "Победа" в Бургас със списъците им с гласове за по 50 лева, които разкри репортерът от БНТ Росен Цветков, ще се убедим, че цената на един вот в днешното демократично общество не се е вдигнала кой знае колко, защото някога левът поне е имал златно покритие. То тая с купуването на гласове не е от вчера, щото си спомних от "Бай Ганьо прави избори", че били "изпратени на рекогносцировка от циганската махала към избирателното бюро разведчици Адамчо Кокошкарина, Спиро Копоя и Топал Мустафа", само че сега на циганите им викат за европейска благозвучност роми. Промяната в етническото название никак не им пречи да припечелят някоя и друга банкнота, може и да е с лика на Алеко. И ако дадем на Щастливеца думата, той ще заключи: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!"
И Бай Ганьо, вари го, печи го, днес е по-жив от всякога. Чуваме го: "Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!" И додава: "... направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!" В днешните модерни времена байганьовците "нямат жълто на гагата" и не си играят с няколко снопа бюлетини. Днес се работи с размах - 350 000 хиляди фалшиви бюлетини бяха подготвени да подменят нашите гласове, добре, че прокуратурата спря тази чутовна машинация. А "те, ахмаците, гласуват ли, гласуват...", а не знаят дали техните бюлетини не са подменени с изнесени тайно от печатницата. Байганьовите дженабетлъци сега се прикриват с понятия "контролиран вот", "търговия с гласове" и т.н. Изборната машина на Бай Ганьо, Гуньо Адвокатина, Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина е примитивна, ксероксите не били изобретени още, а отгоре на туй и тонерът им трябва. Тогава при Ганя имало музика с печенежки марш, раздавали ракия и вино по кръчмите, полицията умиротворявала с шашки и камшици. Сега способите за сплашване са по-перфидни, не се виждат с просто око, но ефектът е не по-малък, отчетен е в изборните резултати. А това, че тъкмо в с. Алеко Константиново, Пазарджишко, полицията арестувала репортер в изборния ден, си е чиста случайност.
"Идеали! Бошлаф!" - провиква се Бай Гьньо с наистина пленителна искреност. А Щастливеца пише до свой приятел друго: "А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч..." Докарахме я дотам да ни водят хора, които се вслушват в Бай Ганя, а не в Алеко.
Иначе стана тя, каквато стана. След байганьовските избори управниците от ГЕРБ, след като хептен се омаскариха пред хората с мутренското си управление и зарязаха властта, се връщат в парламента като победители, макар и с пирова победа. Треска ги тресе наглеците, да не би главният прокурор Сотир Цацаров да продължи да дири законност. Остава крехката надежда другите три партии в парламента да търсят съгласие, за да изрият оборите на ГЕРБ. Традиционната десница пък изтанцува последния си валс и сега пожарникарско-милиционерско-физкултурната, сиреч байганьовската, партия й е отмяната. Страшно е, че и народът започна да се байганее.
Навръх Томина неделя изпаднахме в положението на Тома Неверни и както той е поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста, така и народът наш не вярва. Той "не се мами от хубави думи и не се вдава на ласкания". Не тръгна масово към урните. Но като не решава сам съдбините си, в ушите му ще бучат думите на Бай Ганьо: "Свобода ли? На-а, свобода! Кос-тен-ту-ция! На-а, костентуция!" Хорицата пък ще се питат: "Е, ами кога ще живеем?"