Бавна нормализация в ненормална среда

Вземането на заеми е нормален процес в управлението на дълга. Правят го всички държави, прави го и България. За разлика от други обаче, страната ни открай време се слави като фискален отличник на Европа, а в условията на дълбока криза от това да теглиш кредити и да инвестираш парите умно може само да спечелиш. Интересно тогава защо именно при това правителство се нададе вой до небесата, когато стана дума за заеми? Очевидно причините са повече политически, а не финансово-експертни. Факт е, че от началото на прехода досега всяка година се взимат огромно число заеми. С техния размер обаче не се увеличава самият дълг, защото преобладаващата част от парите служат, за да се изплатят стари заеми. Така и премиерът Орешарски отговори на катастрофичните заплахи на опозицията по отношение на новия заем, който неговото правителство взе в края на м.г. Преди дни той представи и поредния - трети, отчет на екипа си за периода от последните 7 месеца.
От него става ясно, че в края на март 2013 г. общият държавен дълг е бил 14,4 млрд. лв., а в края на годината - 14,1 млрд.лв., което означава, че дългът дори е намалял. При това предвидените законови ограничители са спазени, като поетият нов дълг през 2013 г. е 2,9 млрд. лв., или 96,5% от лимита за максималния позволен размер от 3 млрд. лв... ГЕРБ и Реформаторският блок най-малкото дължат извинение за злонамерените си подмятания и прокоби, че 1 млрд. лв. нов дълг "ще бъдат изхарчени или откраднати".

Предварителните оценки

за фискалните цели по отношение на бюджетния дефицит и фискалния резерв за 2013 г. също са изпълнени. Дефицитът по консолидираната фискална програма за 2013 г. на касова основа се очаква да е около 1,9% от прогнозния БВП, като в разчета за годината е заложено той да не превиши 2% от БВП. Това означава и по-висок фискален резерв, което осигурява буфер за минимизиране на ликвидните рискове при предстоящите значителни плащания в началото на 2014 г.
Фискалният резерв към края на 2013 г. е около 4,7 млрд. лв., което е с около 200 млн. лв. повече от предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2013 г. (не по-малко от 4,5 млрд. лв.).
Струва си да припомним, че тези показатели, които се водят и основни критерии за финансова стабилност, както и "визитни картички" за оценка отвън, са осъществени при следването на съвсем нова политика, различна от тази на кабинета "Борисов". При това - в безпрецедентна отровна среда, при постоянно подклаждано напрежение за политическа нестабилност и уличен натиск.
В противовес на стила "Дянков", който игнорираше задълженията на държавата към бизнеса и задържаше милиони, кабинетът "Орешарски" направи точно обратното. Ангажиментът, който пое още в началото на мандата, вече е факт - ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС.
Разплатени са просрочени задължения и задължения по вече сключени договори към бизнеса за 131,1 млн. лв., както и за социални мерки, подкрепа на гражданите и насърчаване на бизнеса - 127,6 млн. лв. Изплатените средства по европейски програми от края на м. май до 15 декември 2013 г. са в размер на над 2,208 млрд. лв. (без земеделските програми), като в тях се включват и средствата, предвидени за рефинансиране, които реално също са стигнали до бизнеса.
Възстановеният ДДС за периода 1 юли - 31 декември 2013 г. е 3,279 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2013 г. От отчета става ясно, че всеки месец се контролира спазването на 30-дневния срок за възстановяване на ДДС, като целта е да не се плащат лихви за забава от бюджета. За първите шест месеца на 2013 г. изплатените лихви от бюджета за невъзстановен ДДС в срок са в размер на 25 млн. лв., а за 2012 г. - 41,2 млн. лв. През второто полугодие на 2013 г. ДДС е възстановяван в срок и лихви не се дължат.

Анализ на възстановения ДДС през месец декември за периода 2008-2013 г., млн. лв.
 
Вид данък     Размер на възстановения данък
                      за периода 01.12-31.12 на съответната година
   
                      2013 г.    2012 г.    2011 г.    2010 г.    2009 г.    2008 г.

Възстановен
ДДС                   542        239          337          253          136          561


Изготвеният анализ на възстановения ДДС през декември за периода 2008-2013 г. показва, че през предходните четири години (2009-2012) е възстановяван данък в значително по-малки размери в сравнение с 2013 г. Оттук се налага и изводът, че през последния месец на съответната финансова година не е възстановяван реалният размер на декларирания от бизнеса ДДС за възстановяване.
Погрешният подход, възприет от предишното правителство по отношение на разплащането, е довел до следните негативни последици:
* Задържане на оборотни средства на бизнеса, когато са му най-необходими;
* Плащане на лихви за забава от държавния бюджет за невъзстановен ДДС в срок;
* Изкривяване на реалното изпълнение на приходната част на бюджета, както за текущата финансова година, така и за следващата.
Правителството на Орешарски прекрати вредната практика да се задържа финансов ресурс на бизнеса, за да се показва "по-добро" изпълнение на бюджетните приходи, и се разплати в срок. През декември 2013 г. възстановеният ДДС е с 303 млн. лв. повече в сравнение с декември 2012 г., като са постигнати нивата на възстановяване на данъка от 2008 г.
Коректността на държавата в разплащанията с бизнеса доведе и до коректност от страна на бизнеса при плащането на задължения за данъци и осигурителни вноски. Това е ясен сигнал за възстановяване на доверието между бизнеса и държавата. Едновременно с мярката по стриктно възстановяване на ДДС в срок е предприета и законодателна мярка, свързана с облекчаване на бизнеса и гражданите при внасяне на данъци и осигуровки в бюджета.
Продължава и политиката по

облекчаване на бизнес средата

за малките и средните фирми. Правителството вече подкрепи предоставянето на кредитни линии за МСП от международни финансови институции, включително кредитни линии за по 100 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за "СИБанк" и "Булбанк". В процес е изготвяне на цялостна Стратегия за малките и средните предприятия и възможностите за тяхното развитие до 2020 г.
През септември м.г. настъпиха промени и в управлението на ББР, вече под нов управленски екип. Целта - бързо осигуряване на евтин финансов ресурс за малките и средните предприятия. В изключително кратки срокове бе разработена програма за предоставяне на кредити за най-малките МСП при много благоприятни за българския пазар условия - лихва от 6%, като тя е постоянна за целия срок на кредита. Вече са одобрени и първите два кредита по тази програма, в процес на проучване за одобрение е документацията и по други 21 проекта. Първоначалният интерес към програмата е висок, отчитат от кабинета: от началото на инициативата са получени 231 запитвания и са осъществени 129 срещи с потенциални клиенти.
    Подготвя се и нова програма за по-големите МСП, като тя ще бъде достъпна на пазара до края на този месец. Програмата ще бъде насочена към МСП с необходимост за финансиране в размер между 300 хил. и 3 млн. лв. С приоритет ще се ползват фирми с инвестиционни проекти. Ценовите условия ще са по-изгодни в сравнение с предлаганите към момента от банковия пазар за такъв тип фирми.
    Амбицията на ББР е от началото на 2014 г. всеки месец да предоставя нови програми за МСП - директно или с посредничеството на партниращи търговски банки. На базата на наличните в банката ресурси е възможно да се осигури ново финансиране за около 200 млн. лв.
Като част от мерките

за повече прозрачност

и облекчаване на условията за правене на бизнес бе приет и закон за ограничаване участието на офшорни компании в обществените поръчки, приватизацията, концесиите и други области, свързани с разходване на публични средства. Сред целите, които се преследват, са засилване конкурентоспособността на българската икономика, предотвратяване на практиките по изпиране на пари и избягването на данъчно облагане. Предстои въвеждане и на процедури за ликвидация на непререгистрирани търговски дружества и еднолични търговци, които нямат право да извършват дейност, защото не са вписани в Търговския регистър, но съществуват вече повече от 4 години все още в регистрите по БУЛСТАТ, НАП и др.
България изпъква с отчетен растеж на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в сектора на бизнес услугите и в сектор "Транспортно оборудване" на фона на намаляващите инвестиции в цяла Европа. Това показва доклад на IBM Plant Location International за глобалните тенденции в избора на локации за преки чуждестранни инвестиции за 2013 г. За последните 7 месеца по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са издадени 4 нови сертификата за инвестиции клас "А" на обща стойност над 44 млн. лв., предвиждащи създаването на 210 нови работни места. Три от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги, два от проектите са в общини с висока безработица.
В процес на сертифициране са още два нови проекта на обща стойност 50,9 млн. лв. и 344 нови работни места. За постигане на целта по реиндустриализация на българската икономика се работи по потенциални проекти за инвестиции в сферата на автомобилната промишленост на стойност 1,2 млрд. лв., създаващи над 8500 работни места. 

Еврофондовете - с по-малки загуби

Девет неотложни мерки, свързани с еврофондовете, си постави в началото на мандата кабинетът "Орешарски". Някои от тях бяха реализирани още през август, други - в края на годината, а две са в процес на реализация, показва отчетът на правителството.
    В момента програмите, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ) в България (Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси и Оперативна програма "Административен капацитет"), са на първо място сред всички държави членки по усвояване на средства от фонда за 2013 г. с 23% възстановени междинни разходи през т.г., при средно ниво за ЕС от 14%. Има осезаем напредък и по отношение намаляване риска от загуба на европейски средства. 
    По отношение на програмите, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд (СКФ), по данни към 31 декември 2013 г. опасността от загуба е минимизирана до по-малко от 7,7 млн. евро (по ОП "Техническа помощ" и "Административен капацитет"). По ОП "Околна среда" обаче съществува риск да загубим 27 млн. евро. Така максималната обща стойност на загубите може да варира между 7,7 и 35 млн. евро. За сравнение - към 31 май 2013 г. прогнозната стойност на средствата под заплаха от автоматично освобождаване е над 272 млн. евро (по всички програми, с изключение на ОП "Транспорт").
Очакванията са да няма загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони. В началото на отчетния период прогнозите са за над 100 млн. евро. Загубата на средства по оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" е сведена до 4 млн. евро (4 134 075 евро).
Според оценките на премиера през отминалите 7 месеца посоката на движение е обърната, спряна е преобладаващата част от негативните тенденции и са направени първи стъпки към нормализация на икономическия и обществено-политическия живот. Нормализация бавна в една наистина ненормална среда.