Бързия - целунато от природата

Разположено в полите на Стара планина, китното село Бързия ни посреща със слънце и кристално чист въздух. То се намира на около 6 км от община Берковица, Монтанско, и се простира от двете страни на река Бързийска. Преваляш "Петрохан" и пред теб се ширва Бързия.  Къщите му са наредени като броеница край пътя. Местните се хвалят с минералните извори, които са с температура около 32 градуса. В селото има обществена баня и два басейна, а водата лекува ред заболявания. В близост е Клисурският манастир. В Бързия живеят около 2000 души.
Интересна е историята с името на селото. Някога в населеното място живеела девойка на име Бърза. Тя била много красива и добра къщовница. Момците я задявали, но хубавицата не им обръщала внимание. Залюбила била момък от съседното село. Двамата мечтаели за дом и деца и искали да вдигнат тежка сватба. Но за беда богат стар турчин харесал Бърза и решил да я вземе за жена на един от синовете си. Решил да убие годеника на девойката. Така и сторил. Момичето се поболяло от мъка и накрая скочило в реката. Оттогава тя носи името Бързийска, а по-късно и селото било кръстено Бързия.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно то се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името Бързия. 
От Средновековието, вероятно от XVI в., е църквата "Св. Николай Чудотворец", т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред общината. От площадката пред църквата с. Бързия се вижда изцяло.
 Местните разказват, че през XIX в., поради нарастване на населението наосът, салонът, на църквата е бил удължен с 6 м. Това може би е станало около 1865 г., тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866 г. Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни. През 2003 г. е осветен нов иконостас, дело на проф. Кънчо Цанев и неговия син доц. Робърт Цанев.
На 29 юли 1867 г. тук е минал Панайот Хитов с четата си. Следващия ден те прекарали над селото край Хайдушката воденица. На 31 юли продължили към връх Ком, преследвани от турска потеря. В селото имало повече от дузина странноприемници. Четири пъти тук е отсядал Константин Иречек.
Днес село Бързия се е проточило на километри по течението на реката и Софийското шосе. В центъра са сградите на кметството, читалището, много магазини и капанчета. Тук е и паметникът на загиналите през войните петдесет и седем души, увенчан с грамаден лъв. В чертите на селото е и третата ВЕЦ "Клисура".
Тази година Бързия спечели първенството за най-чистото място в община Берковица. То грабна приза за най-подредено и привлекателно населено място. Бързия изпреварва останалите 16 села по чистота на улици и тротоари, състояние на зелените площи и на площадките с контейнерите за смет, липсата на замърсени терени и локални нерегламентирани сметища.  Жителите на селото получиха  200 лв. за почерпка и 600 лв. за облагородяване на любимото място на жителите му. Наградата е връчена от кмета на Берковица Милчо Доцов. Конкурсът за най-чисто населено място е една полезна инициатива на общината, която помага за поддържане на приветливия вид на селата ни, заявил тогава той. И призовал останалите селски кметове да се поучат от инициативността на хората от Бързия.
Но освен с природните си красоти и чистота, селото е известно и с фабриката за бутилиране на минерална вода "Ком", за която знае цяла България. Преди броени дни са приключили изпитанията на водопровод, който ще свързва берковския градски парк "Свети Георги Победоносец"  и Бързия. Той е изграден от фирмата концесионер, който ползва минералната вода. Първата копка на съоръжението е направена през април. Водопроводът е с дължина 7786 м е и изграден за 180 дни.
Навремето тръби са довеждали лековитата течност от Бързия в минералната баня на Берковица, но от години той е изоставен и се е саморазрушил.
Целите, които общината в Берковица си поставя с проекта е подобряване и повишаване на ефективното използване на ресурсите от минерални води, индиректно намаляване емисиите на парникови газове, подобряване качеството на живот и икономическото развитие на района, развитие на туристическата инфраструктура, в частност развитие на лечебен туризъм, спа туризъм и балнеоложки туризъм. Според общинските експерти минералната вода ще съживи и разнообрази местната икономика и ще създаде  работни места, чрез ефективно използване на местния потенциал и привличане на инвестиции.
Живителната течност ще се използва за спа процедури от хотелиерите. Водата е със същите качества като тази във Вършец и ще даде възможност на предприемчиви берковчани да развиват бизнес. Проектът за изграждането на водопровода е на общината и е на стойност 1 028 000 лева.   Финансирането му е осигурено по Оперативна програма "Опазване на околната среда". Дофинансиран е от правителството с 550 хил. лева.
От общината ни разказаха, че там, където свършва водопроводът, ще бъде изградена оригинална чешма, от която ще тече минерална вода. Всеки жител и гост на Берковица ще може да пие от нея.  Има и готови съоръжения, и хотелски комплекс, изградени от фирмата концесионер, които ще отворят врати и ще заработят веднага щом водата тръгне по изкуствения си път.
На път към София спираме във фабриката, откъдето водата "Ком" тръгва из България. Оказа се, че шефът й го няма и не можахме да разгледаме цеховете. Но научихме, че тук работят около 80 човека предимно от Берковица и от Бързия.
А за водата "Ком" разбрахме, че лечебно-профилактичните й свойства се определят от нейната хипотоничност и от наличието на хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, както и от персистирането на метасилициева киселина. Пиенето на този тип вода оказва въздействие основно върху бъбречно-отделителната и жлъчно-чернодробната система, и върху стомашно-чревния тракт. Спомага за урегулиране киселинността на стомашния сок при хиперацидните състояния. Предизвиква слабо изразено холеретично и холецистокинетично въздействие при жлъчно-чернодробните заболявания. Стимулира диурезата и уродинамиката, което благоприятства елиминирането на уроконкременти. При инхалационно въздействие проявява секретолитичен ефект.
Минералнта вода "Ком" се характеризира с високо рН, а  ниската й минерализация е подходяща за всекидневна употреба. Тези с pH по-малко от седем се приемат за киселинни. Те не са подходящи за хора, които се оплакват от стомашно-чревни проблеми - колит, гастрит или киселини в стомаха, тъй като засилват дискомфорта и болките. Водите пък, богати на бикарбонати и с pH по-голямо от седем, които са алкални (основни), са правилният избор за страдащите от посочените болежки. Неутрална е водата с pH най-близко до седем. Нея може да консумирате без притеснение.
Силицият и метасилициевата киселина са идеалните елементи за поддържане на красотата. Водата от изворите пък е с добро съдържание на елемента.
Пийваме вода от чешмата пред фабриката и се сбогуваме в Бързия, селото, целунато от природата с благодатна вода, прекрасни гори и кристален въздух...



Бистрите ручеи на река Бърза допълват колорита на населеното място


Фабриката за минерална вода дава препитание на около 80 души
снимки Емилия Костадинова