Бързата кучка...

На бърза ръка ГЕРБ се отърва от поредния си социален министър. Управляващото мнозинство дори не се съобрази със закона и тихомълком вмъкна в дневния ред на извънредно заседание на НС точката за избор на нов социален министър. Защо е това бързане? Какви нескопосани свои дела иска да замете правителството? Как може смяната на един човек с друг да реши проблема с бедността, примерно? Може ли от днес или утре 1,5 млн. пенсионери с по-малко от 363 лв. на месец изведнъж да заживеят с пари поне на нивото на прага на бедност? Може ли от днес за утре да бъдат решени проблемите на пазара на труда и как обезкуражените ще бъдат върнати на него? Как ще бъдат накарани работодателите да изпълняват квотите за наемане на хора с увреждания, след като дори нямат интерес към парите за адаптиране на работни места? Ще може ли министърът на труда и социалната политика да повлияе на управляващите да увеличат парите за гледане на дете до 2 г.? Колко време още е необходимо, за да се изчисти имиджът на България по отношение на деинституционализацията? Дълга дума, на практика  изпразнена от съдържание, защото през последните 9-10 години децата с тежки увреждания просто са изведени от едни големи, стари и мръсни сгради и скрити в нови и малки, но за тях самите не е направено почти нищо, а животът им продължава да зависи от добрата воля и доброто сърце на хората, които се грижат за тях. 

Рано е да бъдат предвидени конкретните стъпки на новия социален министър. Какво планира да направи, как и кога ще го осъществи, предстои да се види. Същественият въпрос е дали изобщо ще получи карт бланш идеите му да видят бял свят или е просто поредният герберски министър, който трябва да имитира народополезна дейност. За да може секторът да вегетира, докато Бащицата се опитва да целуне Тръмп, да тества електромобил или да реже лента на поредната магистрална отсечка.