Бърдо е анти Ньой

Без преувеличение може да кажем, че срещата ЕС-Западни Балкани в Словения ще влезе в българската история като един от върховете на националната ни кауза. Резултатът от срещата в Бърдо има както национално, така и европейско измерение. Най-важното е, че защитихме историята и националната си памет от чужди фалшификации и пладнешки обир. А това е отстояване и на идентичността ни. Предотвратихме втори Ньой, макар не на територия и население, а на минало и памет. Превърнахме Бърдо в анти Ньой, извоювахме си частична компенсация от свързаните с Македония национални катастрофи, в които ни бе хвърлила царска България. В Бърдо бяха частично отстранени последиците от тези катастрофи, макар това да стана с тежко закъснение - повече от век след Първата световна война и над 60 години след второто ѝ издание.

Естествено е да се спомене и отстояването на европейски ценности от наша страна. Но за нашата народопсихология е по-важно друго: наложихме нашата позиция над Евросъюза и Запада като цяло. А преди срещата страната ни бе подложена на масиран натиск да се откаже от справедливите си искания към РС Македония, само и само да продължи разширяването на ЕС с нея и Албания. Свикнала да бъде сателитна държава, този път България не преви гръб, не си глътна езика и се наложи. И няма да е лошо след Бърдо да спрем със самоподценяването и да повярваме в себе си.

Разбира се, заслуга за това има най-вече държавният ни глава Румен Радев и администрацията му. Именно той пречупи негативизма към нас в ЕС и отвори Европа към българската кауза. Заслуга има и цялата ни политическа класа, която не отстъпи от декларацията на парламента ни за РС Македония. Поне от десетилетие казусът ни със Скопие е единственият случай, в който раздробеното иначе партийно пространство остана "сглобено".