Банковият сектор е недоволен от предложените промени в ГПК

Асоциацията на банките в България излезе вчера с позиция по повод внесените в парламента поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със събирането на нередовни кредити, неплатени сметки и други подобни дългове. Поправките са внесени от група депутати, начело с председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов, но бяха написани в два варианта, единият от които е на омбудсмана Мая Манолова, а другият – на правосъдното министерство. Поводът за спешното придвижване на текстовете е обявената през януари наказателна процедура срещу България от ЕК, която даде два месеца на страната да вземе мерки заради неравноправните клаузи в договорите с потребители. Това са текстове, които поставят потребителя в неизгодно положение, например за нереално високи такси, за необосновано покачване на лихвите и т. н. 

В закона сега няма задължение съдът служебно да проверява за неравноправни клаузи в договорите с потребители, включително и в тези за кредити. Така понякога се стига до запор на заплата или продажба на имот на кредитополучателя, например след вдигната едностранно и незаконосъобразно лихва, за която клиентът понякога дори се оказва, че не е разбрал. 

Банките всъщност подкрепят въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи, става ясно от становището на АББ. Те обаче са против останалите предложения на Мая Манолова и правосъдното министерство, които според тях нямат директна връзка с наказателната процедура на ЕК.

Финансовите институции са най-силно против предложението всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовен длъжник.  Банките не приемат и алтернативното предложение на правосъдното министерство, според което разпродажбата на имота спира при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга.

АББ е събрала статистика за 18 от 20-те си членове за периода 2016 – 2018 г., според която активните кредити средногодишно са 2 851 267. От тях просрочени кредити със заповед за изпълнение са 25 428 средногодишно, което е 0,9% от активните кредити. Срещу въпросните заповеди за изпълнение се подават 885 възражения от длъжници годишно, което е едва 3,56%. На базата на въпросните жалби отхвърлените искове на банки от съда са едва 0,0033% средногодишно, или 92 кредита. При това отхвърлянето е най-често заради процедурни причини, а не заради неточности в размера на дълга, твърди банковата асоциация.