Бандити в кабарето

- Човек е роден за страдание! Но на кого за човека му пука!
- Плодим се и мечтаем мълчаливо: децата ни ще имат светли дни

Николай Ламбрев-Михайловски поставя на сцената на театър "Българска армия" "Просяшка опера" на англичанина Джон Гей като кабаре, в което бандити, леки жени и корумпирани полицаи разиграват с чар и хъс явно повсеместната история за сливането на властта и престъпността, за продажната любов и всесилната изгода, за копнежа "да видим нещо мъничко красиво" и за невъзможността това да се случи тук и сега. "Тази комедия съдържа сатира, имам предвид там, където авторът сравнява обикновените разбойници и техните способи за надхитряне, взаимно предателство и пращане на бесилото с разнообразните умения  на политиците във времена на корупция", пише Джонатан Суифт по повод на пиесата малко след премиерата й през 1728 г. Близо три века по-късно операта-сатира на Джон Гей придобива плътта и визията на кабаретен спектакъл в стила "Голямата депресия".
На малката сцена, оформена като огромна плюшена червена уста, се появява конферансието в артистичното изпълнение на Георги Къркеланов (и в пряка връзка с конферансието от филма "Кабаре") и обявява представлението, в което става дума за любов и смърт, за лъжа и измама, за привидността на истината и за истината на привидното, за "пари, власт, агресия, корупция - думи, изпълващи живота ни с реална категоричност, пред която май ни остава само да се загърнем с пухкави кожи на мечтателни, романтични кенгура и да подскачаме все по-далеч и по-далеч в безкрайната джунгла на илюзиите, където животът утре ще е по-прекрасен и розов", както казва режисьорът Николай Ламбрев. А на голямата сцена тази история е представена и разказана като зрелищна игра в кабарето - бандитите пеят и се забавляват, господин и госпожа Пийчъм, пресъздадени с впечатляващ усет за стил от Мирослав Косев и Антоанета Добрева-Нети, ръководят престъпния бизнес с твърда и безкомпромисна ръка, малката наивна Поли Пийчъм на Радина Кърджилова се превръща в хиена, шериф Сам Браун на Веселин Ранков играе опасната си двойна игра между държавата и мафията, а чаровният бандит Макхийт на Веселин Анчев омотава в мрежите си "звездите на нощта" Люси на Гергана Данданова и Джени на Стефка Янорова.
"Човек е роден за страдание! - туй помним го още от люлката. Търпи и мълчи, нали с живот си дарен! И к`во - родим се, живеем и мрем! Но кой ми крещи: "Хей, спри, замълчи! За тежък ярем ти пръкнат си даром!" За да може небето фукливо да пъчи безсмъртни гърди! Но на кого за човека му пука!..." Тези думи на Франки - аутсайдера и конферансие в "Бандитска опера", падат като камък-въпрос и концентрират смисъла и посланието на спектакъла. Но дали този смисъл и това послание, разположени с щедра ръка сред зрелището на кабаретни номера, песни, танци, скечове и жива музика, която впрочем е абсолютно неадекватна на стила на представлението, изпълнявана от "Бандити бенд" в състав Дони, Коцето-Калки и Мишо Шишков, достигат до зрителите, които простосърдечно се забавляват с преобразованията на шериф Браун, страданията на Джени или любовните страсти на г-жа Пийчъм? Едва ли. Защото, струва ми се, сред многотията на визуалните ефекти и неизвестно защо многобройните финали в спектакъла и смисълът, и посланието, и злободневната сатира на тази "Бандитска опера" потъват и се губят.
Преводът на пиесата на Джон Гей е дело на Искра Николова, адаптацията и постановката са на Николай Ламбрев-Михайловски, сценографията и костюмите са на Марина Райчинова, хореографията е дело на Мила Искренова, музиката е написал Добрин Векилов-Дони.