Бананът като идея

На 10 ноември, по повод 30-годишнината от избухването на демокрацията, доста народ в социалните мрежи си честитеше Деня на банана. Идеята на саркастичната акция бе, че в името на материалния достатък - банани през цялата година "за всички и нека никой не бъде пренебрегнат", са загърбени далеч по-важни неща, а именно социалната справедливост, солидарността в обществото, социалните гаранции, силната държава и т.н. 

Темата за "изгубения рай" преди 10 ноември 1989 г. е обръгнала на всички и достатъчно вече е разделила обществото. Всеки може да си вярва в каквото намери за добре, да сравнява от висотата на годините и житейския си опит, откъм идеологическите си нагласи и преосмислянето на преживяното, и сегашното ни дередже. Но тия дни темата за бананите отново рязко влезе в информационното поле. 

В Маями, САЩ, продадоха "произведение на изкуството" - банан, залепен с тиксо за стената за 120 хиляди долара на колекционер от Франция. Смахнати по тоя свят винаги е имало, има и ще има, но по-интересното, че оня ден един художник, отишъл в галерията с банана, отлепил продаденото вече "произведение" и го изял. 

Евала, най-накрая някой да направи нещо свястно с тоя банан. Кадрите показват как художникът преживя, галеристката подскача възмутена, а посетителите снимат възбудено. 

И тук идва най-важното. От галерията, без да им мигне окото, тутакси обявили, че "произведението" не е унищожено, защото инсталацията "банан с тиксо" не била важна сама по себе си, а била идея. Идея! 

Бананите не могат да бъдат идея. Бананите обаче могат да подменят идеите, което собствено и наблюдаваме сега. Първо се случи у нас, а вече плъзва и по света. Когато бананът стане идея, Америка ще получи своя Ден на банана. Неизбежно е като изгрева на слънцето. Като узряването на бананите. И ще ги продават само по Коледа. И американците ще ни настигнат. Амин.