Баналността на Бойко Борисов

Всеки, който не е следил интелектуалните пируети на Бойко Борисов, неговото сърфиране от измислица на измислица, може и да приеме за чиста монета възмущението на премиера от възродителния процес. Тези дни във фейсбук министър-председателят излезе с остра позиция по тези събития и патетично попита дали изобщо трябва да има давност за извършителите на това престъпление.
Интересно е дали Борисов осъзнава, че той първи би попаднал под ножа на своята позиция? Защото съвсем не толкова отдавна, през 2008 година, в студиото на бТВ той обясняваше, че се гордее с участието си във възродителния процес и одобряваше неговите цели, само дето методиката не му се нравеше много.
Какво си мисли Борисов - че някой е забравил какви ги е дрънкал ли? Изминалото време не е индулгенция за скандалните изявления. На кой точно да вярваме - на Борисов от 2008 година или на Борисов от 2014 година? Тази обществена шизофрения получава страхотно плодородна почва в България, но е крайно време всеки да бъде държан отговорен за своите позиции.
Бойко Борисов да се изказва за възродителния процес е все едно комендант на концлагер да говори за хуманното отношение към затворниците. Прекият участник в това престъпление няма право на никакви морални оценки, ама на никакви. Очевидно днес паметта е форма на дисидентство, начин да не позволиш лъжата да добива грандомански размери, опозиция на постоянните измамници, които те дебнат с канонада от изпрано минало в окопите на социалните мрежи.
Хана Аренд навремето откри концепцията за баналността на злото. Тя наблюдава Адолф Айхман на процеса в Йерусалим и не вижда в него чудовище. Той е по-скоро кабинетен плъх, посредствен кариерист, сива мишка, която твори зло, защото просто е част от сивата маса на хората без мнение. Опасявам се, че Борисов спокойно може да бъде закачен за тази концепция. Способността да обърнеш на 180 градуса целия си мироглед и в зависимост от сутрешните блокове да бъдеш ту един, ту друг, създава натрапчивото усещене за зло. Зло, което лъже, защото просто няма никаква ясна истина за себе си.