БАН "съживява" с холограми гробницата в Мезек

Древните предмети от злато, сребро, стъкло, керамика, които преди десетилетия са открити в знаменитата тракийска куполна гробница в Мезек край Свиленград, днес са в музеите и посетителите на паметника няма как да ги видят на място. Оригинален проект на учени от БАН и на община Свиленград позволява култовите дарове от гробницата да се върнат в нея чрез... холограми. Изложба на холограмите, представящи съкровищата на Мезек, бе открита вчера в БАН. Тя продължава до събота включително. Холограмите ще бъдат поставени в дромоса (коридора) на самата гробница и ще помогнат регионът да се развива като туристическа дестинация.
Куполната тракийска гробница в Мезек е с дромос и три камери и е най-дългата сред откритите досега подмогилни съоръжения на Балканите. Датирана е към IV в. пр.Хр., запазена е в автентичен вид. Холограмите са дело на бившата Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията при БАН, която днес е част от Института по оптични материали и технологии "Акад. Йордан Малиновски". Пред гостите директорът на института проф. Никола Малиновски посочи, че изложбата представя постиженията едновременно на две науки - физико-химията и археологията, и илюстрира на какво са способни различните науки, когато работят заедно в многостранен комплекс, какъвто е БАН. Световно постижение на нашите учени е холографският метод, използван от тях (образът се вижда при дневна светлина и не е нужно да бъде осветяван с лазер), както и създадените в лабораторията сребърно-халогенни емулсии с нанокристалчета, които са   признати в света за най-качествените.