БАН: Икономиката ни излиза от кризата нереформирана

Българската икономика излиза от финансово-икономическата криза нереформирана и с неефективна структура. Десет години след началото на световния финансов колапс много въпроси останаха без отговори, не беше оценена способността на бизнеса да се справя с външни шокове, а бавното и неустойчиво икономическо възстановяване показа, че уроците от кризата не са научени. Това са основните изводи на учени от Института за икономически изследавния при БАН, направени в традиционния си годишен доклад, основна тема, в който е 10-годишнината от началото на световния финансов трус.

Началото

Както е известно, световната финансова криза започна в края на 2007 г. и началото на 2008 г. с краха на ипотечния пазар в САЩ и кредитния колапс, породен от силно намаляване  на търсенето на ипотечни облигации. В резултат на това ликвидността на световните финансови пазари се срина и финансовите потоци под формата на чуждестранни инвестиции към развиващите се страни, каквато е и България, се свиха. Само в началото на 2008 г. международната търговия намаля с 20%.
Не е тайна, че капиталовият пазар у нас е слабо развит и затова шокът от кризата се пренесе върху реалния сектор. Този процес започна да се усеща в края на 2008 г., когато икономическият растеж се забави до 3,1%. Производствената активност намаля с 20 %, а износът на стоки и услуги се срина с 19%. Общото свиване на фирмените приходи и печалбата доведе до скок на междуфирмената задлъжнялост, която по оценки на Българската стопанска камара през 2008 г. е била 50 млрд. лв, докато през 2013 г. вече се оценява на 171 млрд. лв. Частният външен дълг стигна 90% от БВП.
Преди кризата около 1 млрд. евро годишно външни кредити се усвояваха от икономиката, но още в началото на 2009 г. външното кредитиране почти спря. А реалният сектор разчита 60% именно на него. Затова там най-силно бе усетена кризата. Високият кредитен растеж преди нея породи съмнения за натрупване на системни рискове в банковата система и влошаване на качеството на банковите портфейли, което повлия лошо на икономиката.

На червено

През 2009 г. бюджетното салдо в България за първи път излезе на червено след 2003 г. Нашата страна загуби 3,6% от БВП през 2009 г. В годините след това бяха регистрирани устойчиви, но ниски равнища на растеж, който не можа да се доближи до регистрираното през 2007г. реално увеличение на БВП със 7,1%. Като цяло следкризисното възстановяване става изключително бавно, твърдят учените от БАН. Според тях пазарът на труда се оказа основният механизъм за приспособяване на икономиката към шока на кризата. При валутен борд това не може да стане с класическа девалвация на валутата и по този начин всички отрицателни ефекти бяха поети от хората чрез обезценка на техния труд. 
Затова предприятията у нас в по-голямата си част и в момента се отличават със своята маломерност. В тях има персонал до 10 души , инвестиционните разходи почти отсъстват, а средната работна заплата е около 90% от средната за страната. В този смисъл профилът на българските предприятия продължава да бъде на малки, нископродуктивни фирми, заети с търговия, а не със създаване на висока добавена стойност. Компаниите с най-голям принос в производствената дейност и след кризата от 2008 г . остават тези, при които се разчита основно на екстензивно развитие и малки по своя обем  инвестиции, както и с ниско заплащане на труда, е един от изводите в анализа.

Уязвимост

Според него уязвимостта на икономиката в значителна степен се дължи на големия дал на услугите и изостването на индустрията при формирането на брутния вътрешен продукт. Освен това средствата, отделени за социални проекти, не успяха да компенсират загубата на доходи и жизнено равнище. Влиянието на световната криза върху икономиката допълнително се увеличи от неефективните публични разходи. Провежданата фискална политика се оказа реакционна, защото делът на публичните средства, разпределяни от правителството, остана твърде голям.
Кризата задълбочи социалното неравенство, защото увеличи безработицата и ускори неблагоприятните демографски процеси на намаляване на населението и неговото застаряване. Осве това тотално нараснаха диспропорциите в развитието на отделните региони на страната. Съпоставката по показателя паритет на покупателна способност на един човек като процент от средното за ЕС показва, че само столицата София постига равнище от 102% през 2016 г., по което се доближава до някои региони в Дания , Франция и Източна Англия .
Оказва се, че у нас кризата по-скоро поражда допълнителни въпроси, отколкото да дава отговори. Преди нея българската икономика растеше бързо и небалансирано, а след кризата -  бавно и балансирано. Фундаменталният въпрос е как да расте икономиката бързо и балансирано. В момента  следкризисното възстановяване протича бавно, противоречиво и неустойчиво. Причините са не само в запазването на силната външна зависимост на икономиката от процесите в ЕС и еврозоната, където възстановяването също върви бавно, но и поради вътрешни фактори. Фактът, че българската икономика в следкризисния период расте малко по-бързо от средното за ЕС, скрива сериозните проблеми пред нея. Тя излиза от кризата със същите слабости, съществуващи и преди. Най-голям нейн сектор остават услугите. В банките има милиарди левове депозити, но те трудно се превръщат в кредити,  което не допринася за преодоляване на зависимостта от външно финансиране. Увеличава се социалното разслоение на обществото. И най-големият ненаучен урок от кризата е, че икономиката не можа да ускори вътрешното потребление чрез устойчив растеж на доходите, което би довело до реална конвергенция с останалите страни от ЕС и еврозоната .

Зависимост

Друг проблем, който кризата разкри в българската икономика, е силната й зависимост от преките чуждестранни инвестиции. Техният срив и трудното възстановяване оказаха отрицателен ефект върху икономическата активност в страната . По-сериозният въпрос обаче се свързва с качеството и структурата на преките чуждестранни инвестиции, които се насочиха основно към сектори с ниска добавена стойност. Това налага радикална промяна в политиката по привличане на чуждестранните инвестиции и насочването им в отрасли с висока добавена стойност. В това отношение е необходимо задействане на механизмите на публично-частното партньорство, а основен приоритет на инвестиционната политика на страната да остане подобряването на средата  и намаляването на административната тежест, е позицията на изследователите от БАН.

Заключение

Тяхното заключение е, че към момента българската икономика не е преодоляла основните слабости, които доведоха до нейната уязвимост в условията на световна криза. Необходимо е развиване на капиталовия пазар в страната , което би позволило преодоляване на изключителната зависимост на икономическото развитие от банковото финансиране. Стъпка в тази посока е възможността да се търгуват български ДЦК на регулиран пазар на БФБ от края на 2017 г . Трябва също да се потърсят възможности за диференциране на външнотърговските партньори, чрез което би се преодоляла високата степен на зависимост от външните пазари на еврозоната в условията на нарастващ световен протекционизъм.
Отварянето на българския износ към азиатския пазар е положителна тенденция. Нарастващото значение на търговските партньори за страната извън еврозоната проличава и от географската структура на износа, в която износът на суровини и материали и на енергийни ресурси в балканските държави заемат все по-значителен дял, възлизащ през 2017 г . респективно на 16,6 и 29%. Зависимостта от външно финансиране може да бъде преодоляна, ако се използват спестяванията, натрупани в търговските банки у нас. Целенасочените мерки на правителството и централната банка за ефективно използване на този ресурс в подкрепа на развитието на българската икономика не само биха подпомогнали дейността на предприятията, но и биха допринесли за увеличаване на данъчните приходи и подобряване на платежния баланс на страната. Не на последно място, биха били и в унисон с усилията на ЕС за възстановяване на кредитирането на реалната икономика и биха стимулирали разрастването на високотехнологичния сектор, вместо да се разчита на европейски средства, чието използване става все по-неясно.