Балон с дължина десет години

От края на миналата година и в началото на тази се усили медийната кампания срещу руската газова компания "Газпром" и като следствие и срещу енергийните интереси на руската държава. В европейската и американската преса се появиха обилно количество публикации със заглавия от рода на: "Краят на ерата "Газпром", "Рухването на финансовия фундамент на Русия" (иде реч пак за "Газпром"), "Енергийното оръжие на Кремъл губи влияние". Във всички подобни статии основният лайтмотив е очакваното "пришествие" на "евтиния шистов газ" от Съединените щати, който щял да сложи край на преимуществено руските газови доставки за Европа. Твърди се, че допълнителен натиск върху Русия ще окаже и добивът на шистов газ в самата Европа. Характерно е, че в последно време се възстанови заглъхналата пропаганда за сваляне на мораториума за добива му в България.
Паралелно расте и информационният натиск върху "Газпром" да свали цените на доставяния природен газ. В изявление на различни политици и експерти от страни в ЕС руската компания е предупреждавана, че ако не го направи, ще бъде изместена от европейския пазар от по-гъвкавите си конкуренти.
Фактическата обстановка към момента на европейския газов пазар обаче показва, че намаляването на купуването на руски природен газ се дължи преди всичко на икономическата криза и свързаното с нея намаляване на предприемаческата активност в Стария свят. До момента на европейския газов пазар няма постъпили никакви количества американски газ и такива не се очакват в близките две-три години, ако изобщо някога се появят. Сериозно влияние не оказва и катарският природен газ, за който само преди няколко години се очакваше, че ще бъде новата "звезда" на газовия пазар в ЕС и че ще доведе до освобождаване от "газпромовското иго". В момента Катар има по-голям интерес от пазарите на Азия, отколкото от този на Европа, и танкерите с втечнено синьо гориво пътуват в обратна на Европа посока.
Единственият сериозен и реален конкурент на Русия в Европа по отношение на газовите доставки остават Норвегия и страните от Северна Африка. Доставките от последните, във връзка със събитията около т. нар. "Арабска пролет", се намират в зоната на риска, което потвърдиха и неотдавнашните събития в Алжир. Норвегия на свой ред, според експерти, очевидно е влязла в зоната на т.нар. "плато" на добива на природен газ. Техните очаквания са, че от 2012 до 2015 г. производството на норвежки природен газ ще се държи на едно ниво, а от 2016 г. ще започне неговото намаляване. Очаква се спадът да продължи и след 2020 г. Този спад се очаква да се реализира дори при включването на експлоатация на нови находища на континенталния шелф. В същото време се наблюдава и спадане на добива на газ в Холандия и Великобритания, което вероятно ще стане повод за строителството на още две линии на газопровода "Северен поток", които да стигнат до тези две страни.
Потенциално върху газовия пазар в Европа може да повлияе и дългоочакваното азербайджанско синьо гориво. Сроковете за влизане в експлоатация на прословутото находище "Шах-Дениз 2" обаче вече многократно се отлагаха. В същото време сериозна трансформация претърпя и проектът за газопровода "Набуко", конкурент на руския "Южен поток", който е с планирана мощност от 60 млрд. куб. м годишно. Дължината и мощността на "Набуко" бяха вече съкратени наполовина, тъй като проектната компания не успя да намери достатъчно количество доставчици на природен газ от други държави освен Азербайджан. В средата на тази година ще се реши дали този газ (около 16 млрд. куб. м) след няколко години ще потегли за Европа по съкратения вариант на "Набуко" - "Набуко-Запад", който трябва да мине и през територията на България, или през газопровода TANAP. Но освен наполовина намалените обеми на газа от "Набуко" за Европа, цената му също не позволява да се говори за някакво изместване на руските доставки. В момента Азербайджан доставя на съседна Турция синьо гориво на цени от 350 долара за 1000 куб. м. Вероятно, като се включат и транспортните разходи, бъдещите доставки за Европа ще бъдат на цени от над 400 долара за 1000 куб. м. Т.е. те ще бъдат съизмерими със сегашните цени на "Газпром", като руската компания, според експерти, има резерв за тяхното намаляване.

Шистовата перспектива в Европа

Така или иначе, в обозримо бъдеще няма доставчик на конвенционален природен газ, който да е в състояние да предложи такива обеми на европейския пазар, които да изместят кардинално доставките на синьо гориво от Русия, както пророкуват различни медии. Що се отнася до шистовия газ, ситуацията с него остава противоречива.
Към настоящия момент никъде в Европа не се добива шистов газ в индустриални количества. Във Франция и България има мораториум върху проучванията и добива му. В Румъния предстоят проучвания в Добруджа, близо до границата с България, срещу които вече вървят големи протести. Проучванията в Унгария завършиха с неуспех още през 2009 г. Дебати по въпроса се водят в Германия и Великобритания. Германският експерт Вернер Цител е сравнил плътността на населението в тези две страни с нужната "мрежа" от сондажи за шистов газ. В САЩ на един жител се падат 30 000 кв. км площ, а в Германия и Великобритания - по-малко от 5000. В САЩ на 1000 кв. км се падат по 85 сондажа, а в двете европейски държави - по-малко от 15. Цител стига до извода, че "мрежата" от сондажи в Европа просто не може да расте поради гъстотата на населението и плътността на застрояването.
Най-големи надежди като бъдещ "Катар на Европа" се възлагаха на Полша, която е единствената европейска страна, където до момента се водят мащабни проучвания.  Резултатите до момента обаче са неутешителни за полските политици. От 34 направени сондажа само в десет е приложен методът на хидравличното разбиване, а хоризонтални сондажи - само в два сондажа. Газ, пригоден за употреба, т.е. с високо съдържание на метан (90%), е получен само от един сондаж. Обещанията на премиера на Полша Доналд Туск, че страната му през 2014 г. ще добива в индустриални количества шистов газ, изглеждат все по-трудно изпълними. По данни от американската преса, един проучвателен сондаж в Полша струва около 15 млн. долара, сравнено с 4 млн. в САЩ. Според Институт "Костюшко", за да се добиват индустриални количества газ в Полша, е нужно годишно да се правят около 500 сондажа. Това очевидно изглежда неизпълнимо към момента. На всичкото отгоре официалните оценки за полските запаси от шистов газ беше свалена от над 5 трлн. куб. м до 1,9 трлн. куб. м, има и по-ниски оценки.
След видимия неуспех с Полша привържениците на "шистовата революция" се насочиха към друг перспективен проект - Украйна. Поради перманентния газов конфликт с Русия Киев търси възможности за намаляване на зависимостта си от руските газови доставки. В началото на 2013 г. украинската компания "Надра Юзовская" и "Шел" сключиха договор за добив на шистов газ в Юзовския участък, обхващащ Харковска и Донецка област. Договорът за 50 г. предвижда многобройни преференции за американската компания, при положение, че тя дели с украинската страна част от добитото синьо гориво. Друга американска компания - "Шеврон", пък подписа споразумение за разработка на Олеското находище. Според премиера на страната Николай Азаров, благодарение на договорите с "Шел" и "Шеврон" след 7-8 години страната му ще може да получи допълнително 25 млрд. куб. м газ и да стане енергиен център на Източна Европа. Специалисти обаче обръщат внимание, че земните породи в Украйна са аналогични с тези в Полша и Киев не бива да разчита на значителни резултати. Те изтъкват, че докато в САЩ основната част от шистовите скали лежат на дълбочина от 2-2,5 км, в Украйна те са на дълбочина от 4-6 км. На такава дълбочина, както показва полската практика, трудно се намира това, което се търси.

Шистовата "революция" в САЩ - колкото по-далече, толкова по-странно

Към днешна дата медийната кампания около т. нар. "шистова революция" в САЩ достига вече истерични размери. Основания за нейното разгръщане дават растящите обеми на добивания шистов газ и бурният добив на шистов нефт. Изтъкват се планове за реиндустриализация на американската икономика поради ниските цени на природния газ в САЩ, поставя се силен акцент върху предстоящата в обозримо бъдеще енергийна независимост на САЩ и дори се правят планове за износ на втечнен природен газ. До момента обаче властите в САЩ все още не са взели решение за износ на шистов газ, тъй като се опасяват, че това ще доведе до покачване на вътрешните цени, което може и да е добре за бизнеса, който го продава на цени под неговата себестойност, но ще се отрази стагниращо на икономиката. Второ, цените на природния газ в САЩ вече започнаха да се покачват. Ако през април м. г. те бяха от порядъка на 60-65 долара за хил. куб. м, то сега са на нива от около 140 долара за хил. куб. м на газовата борса. Цените за крайните получатели, разбира се, са по-високи. Въпреки това тези цени са далече от онези 350 долара за хил. куб. м от 2008 г. Според анализатори на американския газов пазар тенденцията за покачването на цените на едро ще продължи и през тази, а вероятно и през следващата година, и може да достигне нива от 210 долара за хил. куб. м. Това е добре за производителите, които са потънали в дългове, но подобни цени ще направят безперспективен износа на природен газ. Интересно е, че сегашните цени бяха точно прогнозирани още през 2011 г. от геолога Артър Бърман, който твърди, че добивът на шистовия газ е икономически балон.
Трето, продължителността на преустройството на един терминал за втечнен газ отнема около четири години. Така че в близките две-три години едва ли Европа ще дочака армада от американски газовози край своите брегове. Нещо повече, първите разговори за евентуален износ се водят със страни от Азия. Големите количества шистов газ, добивани в САЩ, засега оказват влияние върху европейския енергиен пазар само опосредствано - чрез нарасналия експорт към Европа на въглища от САЩ и Южна Америка, които се оказват ненужни на американците.
В същото време скептиците получават допълнителни доказателства, че векът на американската "шистова революция" няма да е дълъг. Нарасналите обеми газ, предлагани на американския пазар, свалиха цените на продукцията при запазване на висока себестойност на добива и изправиха редица от фирмите, добиващи шистов газ, на ръба на фалита. С големи трудности втората по големина компания в бранша "Чезапийк Енерджи" избегна банкрут през миналата година. Чуждестранни компании като френската "Тотал" обявиха, че напускат американската "шистова революция". Причината за решението е ниската рентабилност на закупеното газово поле. Пред в. "Монд" генералният директор на компанията Кристоф де Маржери казва, че концернът е понесъл големи загуби в Тексас. Първоначалните тестове за рентабилността показвали, че шистовият газ трябва да се продава по 6 долара за 1 млн. британски термални единици (1000 куб. м = 35,8 млн. БТЕ), а впоследствие цените на пазара паднали до 3,2 долара за 1 млн. БТЕ. "Това не ни върши работа", коментирал Маржери. Според редица наблюдатели на "шистовата революция" фирмите, добиващи шистов газ, не са се разорили напълно до момента само защото имат активи и в шистов нефт и газов кондензат, печалбите от които покриват загубите им от добива на газ.
Продажбата на газовия кондензат - т.е. на влизащи в газовия поток по-тежки въглеводороди като етан, пропан, бутан, пентан, значително повишава иначе ниската рентабилност на добива на шистов газ, коментира Александър Собко от руското списание "Однако". Компаниите, добиващи шистов газ, за да минимизират загубите си, "бягат" в добива на шистов нефт и кондензати. Например при "Чезапийк Енерджи" добивът на нефт и кондензат е вече 21% от общия добив за третото тримесечие на 2012 г. Тъй като цените на нефта в САЩ не са паднали така ниско, като тези на газта, това позволява на компании като "Чезапийк" да покриват частично загубите си от добива на шистов газ.
В същото време американското Министерство на енергетиката през 2012 г. сериозно свали оценката за запасите от шистов газ в САЩ. Агенция "Блумбърг" нарече намаляването на запасите "шокираща крачка назад за бързо растящата промишленост". Ако през 2011 г., по данните на министерството, в САЩ е имало запаси от шистов газ за 827 трлн. куб. фута, то през 2012 г. те са намалени с 42% до 482 трлн. куб. фута.
В края на януари 2012 г. президентът на САЩ Барак Обама в Лас Вегас, качен на камион, работещ с природен газ, обяви, че Америка имала запаси от синьо гориво за 100 години напред. Тези думи бяха широко тиражирани по света. Обама обаче заблуди американците. По-късно от администрацията му коментираха, че всъщност президентът малко се объркал, защото запасите от шистов газ щели да стигнат "само" за 60 години. Но и тази цифра е силно манипулативна, твърдят американски геолози. Работата е там, че числото, посочено от Обама, касае потенциалните ресурси от шистов газ в САЩ. Под ресурси в конкретния случай геолозите разбират общото количество природен газ, шистов и конвенционален, което се намира под земята. Обаче само малка част от тези ресурси може да бъде включена в друго професионално понятие - резерви, т.е. находища от газ, които могат да бъдат индустриално разработени и представляват търговски интерес. Според известния американски геолог Артър Бърман, който твърди, че се придържа към реалистичен сценарий за резервите от шистов газ, от американските недра могат да бъдат извлечени реално 225 трлн. куб. фута газ, които при запазване на сегашните темпове на потребление ще стигнат на Америка за 10-12 години.
През февруари 2013 г. излезе дългоочакваният доклад на геолога Дейвид Хъджис за Post Carbon Institute. Анализът му се базира на данни от 65 000 сондажа в 31 шистови находища. Хъджис обръща внимание, че от декември 2011 г. добивът на природен газ в САЩ се намира вече в "плато", въпреки ръста с 40% на добива на шистовия газ. Според Хъджис 80% от добива на шистов газ се дължат на пет находища, някои от които са започнали вече да се изтощават. (Важно е да се отбележи, че индустриалният добив започна едва през 2008 г.) Високите темпове на намаляване на дебита на сондажите изискват непрекъснати инвестиции в нови сондажи - те се оценяват на 42 млрд. долара годишно или 7000 сондажа. За сравнение, през 2012 г. печалбата от продажбата на шистов газ в САЩ е била 32,5 млрд. долара. Изглежда, че газовата индустрия е попаднала в своеобразен капан - колкото повече дупчи земята, толкова повече пари й трябват, за да продължи да го прави, при положение, че печалбата не покрива направените разходи. Ако спре да дупчи, цените ще скочат, но пък Америка ще трябва да забрави за мечтите си за енергийна независимост от външните доставки на въглеводороди. Наскоро по една американска телевизия попитаха Артър Бърман защо компаниите при това положение продължават добива на шистов газ. Неговият отговор бе: "Аз съм геолог. Не съм психиатър".



80% от добива на шистов газ се дължат на пет находища, някои от които са започнали вече да се изтощават. Така изглежда някога плодородна земя, след като там са поработили компании за добив на шистов газ


Американците продължават да се безпокоят, че т. нар. фракинг (хидравлично разбиване) е опасен за околната среда


Въпреки многото прогнози, че "Газпром" губи пазари, няма кой да измести руския газов гигант